— Оставете ни на мира. Не можем да общуваме с вас.
В същия миг Том се озова до Клей и кресна:
— И един левит, като стигна до същото място, приближи се и отмина! Това беше „Да ви го начукам“ на библейски език, госпожице!
Зад тях Алис внезапно заговори високо и ясно:
— Мъжете от колата ще си получат заслуженото. Но не заради онова, което ви сториха, а за назидание на другите. Разбирате, нали?
С леденостудените си пръсти Том сграбчи китката на художника:
— Боже мой, сякаш е в съзнание!
Клей задържа за момент дланта му:
— Не говори тя, а онзи с червения суичър, който я използва като… като високоговорител. Дори в тъмнината видя как очите на Том се разширяват.
— Откъде знаеш?
— Просто знам.
Фенерчетата отново се раздвижиха. Скоро се изгубиха в далечината, което зарадва Клей. Случващото се засягаше само тях и никой друг.
16
В три и половина Алис пророни:
— О, мамо, ужасно е! Повехнали рози, мъртва градина. — После радостно възкликна: — Ще има ли сняг? Ще си направим замък, ще си направим листенце, ще си направим птичка, ще си направим птичка, ще си направим ръка, ще си направим море, ще си направим… — Гласът й заглъхна, изцъкленото й око неотклонно се взираше в звездния циферблат. Клей и Том я бяха завили с дрехите си, за да не мръзне, и дъхът й излизаше на малки бели облачета. Кървенето най-накрая бе спряло. Джордан седеше до нея, и галеше лявата й ръка, която от няколко часа беше мъртва, и сякаш чакаше тялото да я последва.
— Пуснете ми онази песен, която обичам — пророни момичето. — Онази на Хол и Оутс28.
17
В пет и двайсет Алис каза:
— Това е най-хубавата рокля, която съм имала. Всички се бяха скупчили около нея. Клей бе казал, че смъртта наближава.
— Каква е на цвят, Алис? — попита я, без да очаква отговор.
— Зелена.
— Къде ще я носиш?
— Жените сядат на масата — избърбори тя. Продължаваше да мачка маратонката, но вече по-бавно. Кръвта по лицето й беше засъхнала и създаваше впечатлението, че кожата й е покрита с черен лак. — Жените сядат на масата, жените сядат на масата. Господин Рикарди стои на поста си и жените сядат на масата.
— Точно така, миличка — нежно каза Том. — Господин Рикарди стои на поста си, нали?
— Жените сядат на масата. — Единственото й око се завъртя към Клей и за втори път тя проговори с чужд глас. Този път обаче изрече само пет думи: — Синът ти е при нас.
— Лъжеш — прошепна художникът. Беше свил юмруците си и едва се въздържа да не удари умиращото момиче. — Лъжеш, копеле мръсно.
— Жените сядат на масата и всички ще пием чай — заяви Алис.
18
Първите проблясъци на настъпващия ден озариха източния хоризонт. По едно време Том, който седеше до Клей, сложи треперещата си ръка на рамото му:
— Ако наистина четат мисли, сигурно са узнали, че имаш син и се тревожиш за него. И онзи кучи син използва Алис, за да те вбеси.
— Знам — вдигна рамене Клей. Знаеше и нещо друго — онова, което Алис бе казала с гласа на Разръфания, звучеше съвсем правдоподобно. — Но да ти кажа ли какво мисля?
Том кимна.
— Когато бе съвсем мъничък, на три или четири годинки — когато с Шарън все още се разбирахме и го наричахме Джони-Джий, — той тичаше при телефона всеки път, когато звъннеше, и започваше да чурулика: „фонфон? За мен?“ Направо ни изкарваше акъла. И ако беше баба му или леля му, ние му казвахме „фон-фон — за теб“ и му подавахме слушалката. Още помня колко голяма изглеждаше шибаната слушалка в малките му ръчички… долепена до главицата му…
— Клей, стига…
— А сега… сега… — Той не можа да продължи. Всъщност не се налагаше.
— Елате веднага, момчета! — извика Джордан. — Бързо!
Двамата мъже отново се приближиха до Алис. Беше се надигнала от земята в плен на поредната конвулсия, гърбът й се бе огънал като потрепваща арка. Единственото й око сякаш щеше да изскочи навън, устните й бяха извити надолу. После тялото й внезапно се отпусна. Тя изрече някакво име, което не им говореше нищо — Хенри, и за последен път стисна бебешката маратонка. Пръстите й се разтвориха и малката обувчица се изтърколи на земята.
От устните й се отрони въздишка, последвана от ефирно облаче бяла пара. Джордан погледна Клей, после Том.
— Да не би да…
— Да — промълви художникът.
Момчето избухна в ридания. Клей остави девойката да погледа още няколко секунди към избледняващите звезди, после с длан затвори окото й.
28
Популярният дует на Дарил Хол и Джон Оутс е характерен със своите поп и соул балади. — Б. пр.