— На какво разстояние се намира този Кашуок? — попита Том.
Клей се замисли.
— Може би на сто и двайсет, сто и трийсет километра от тук, право на север. Шосе № 160 ще те отведе директно до ТР-90, но после вече не знам.
— Какво е това ТР-90? — попита Джордан. — Няма ли си име?
— Не. Така го отбелязват на всички карти. В района има няколко малки поселища, каменоломна и два резервата на племето микмаки, но общо взето, има само гори, мечки и елени. — Той натисна дръжката и вратата се отвори. — Смятам да проверя навсякъде — добави. — Не идвайте с мен, ако не искате — ще ви разбера.
— Не, ще дойдем — рече Том. — Нали, Джордан?
— Естествено — кимна момчето, ала тонът му издаваше известни колебания. В следващия момент обаче се усмихна и възкликна: — Хей, кой знае кога пак ще видим светещи електрически лампи!
5
Джони Ридъл не изскочи от тъмния коридор, за да се хвърли в бащините си обятия. Онова, което ги връхлетя след първите няколко крачки, бе силната миризма на готвено, която, изглежда, се бе просмукала в стените от скарите и преносимите барбекюта, на които насъбралите се хора си бяха приготвяли храна. На таблото, където обикновено се закачаха бюлетините за дейността на общината и известията за предстоящи събития, сега висяха поне двеста бележки. Клей, който бе толкова напрегнат, че едва дишаше, започна да ги изучава с прилежността на монах, убеден, че е открил изгубеното Евангелие на Мария Магдалена. Боеше се от това, което можеше да намери, а мисълта, че има вероятност да не открие нищо, го изпълваше с парализиращ ужас. Междувременно Том и Джордан тактично се оттеглиха в голямата зала, чийто под бе отрупан с купища отпадъци — явно бежанците бяха прекарали поне няколко нощи тук в очакване на спасение, което така и не бе дошло.
От тези послания Клей узна, че оцелелите се бяха надявали на нещо много повече от обикновено спасение. Вярваха, че в Кашуок ги очаква избавление. Защо точно това градче, при положение че в ТР-90 (особено в северната и западната му част) мобилните телефони нямаха покритие? В нито една от бележките не ставаше въпрос за това. Изглежда, авторите им бяха твърдо убедени, че онези, за които бяха предназначени посланията, ще ги разберат от само себе си — сякаш всички знаеха за въпросния Кашуок и без никакви колебания щяха да се запътят натам. Едва шепа хора бяха проявили достатъчно здрав разум, но и техните послания се люшкаха между страха и въодушевлението; повечето съобщения се свеждаха до „Колкото се може по-скоро тръгнете по Йелоу роуд, който ще ви отведе до Кашуок и избавлението.“
В долната част на таблото, полузакрит от бележката на Айрис Нолан (дама, която Клей добре познаваше, защото доброволно помагаше в градската библиотека), той забеляза познатия почерк на сина си и си помисли: „О, Боже, благодаря ти. Благодаря ти много.“ С треперещи пръсти взе листчето, като внимаваше да не го скъса.
Най-горе имаше дата — „З окт“. Клей се опита да се сети къде беше в нощта на трети октомври и се затрудни. В хамбара на онази къща в Северен Рединг или в „Суийт Вали Ин“ в Метуен? Навярно в хамбара, макар че не беше напълно сигурен — всичко се сливаше в съзнанието му и когато напрегнеше паметта си, му се струваше, че човекът с фенерчетата на главата беше също така и онзи, който размахваше автомобилните антени, че господин Рикарди се бе самоубил, поглъщайки парченца натрошено стъкло, и че жената, която бяха видели да нагъва краставици и домати в градината на Том, всъщност беше Алис.
— Престани — прошепна и се концентрира върху бележката. В тази имаше по-малко правописни грешки, но страданието, запечатано в нея, бе очевидно.
„3 окт.
Скъпи татко,
Надявам, се, че си жив и ще намериш това. Аз и Мич сме добре, но Хюи Дардън спипа Джордж и мисля, че го уби. Аз и Мич просто тичахме по-бързо. Мислех че аз съм виновен, но Мич ми каза че не бих могъл да знам че е от фоните и че не е моя вината.
Татко сега идва по-лошото. Мама е една от тях, днес я видях с един от «рояците». (Така ги наричат — рояци) Не изглежда зле като другите но знам че ако отида при нея, няма изобщо да ме познае и ще ме убие веднага, щом ме види. АКО Я ВИДИШ НЕ СЕ ПОДЛЪГВАЙ СЪЖАЛЯВАМ НО Е ТАКА.
Тръгваме към Кашуок (право на север е)утре или други ден. Майката на Мич е тук направо ми се ще да го убия от завист. Татко знам че нямаш джиесем, а всички знаят че В Кашуок ще сме на сигурно място. Ако намериш тази бележка МОЛЯ ТЕ ЕЛА ДА МЕ ВЗЕМЕШ.