— Вие го наричате ректора на Харвард, а ние — Разръфания — каза Том. Бе оставил чинията си настрана и ровичкаше в раницата си. Най-накрая намери скицата, нарисувана от Клей в деня, в който непознатата сила бе принудила директора да се самоубие. Очите на Дениз се разшириха от изненада. Подаде листа на Рей Хюизенга, който подсвирна. Когато скицата попадна при Дан, той с уважение изгледа Том и попита заинтригувано:
— Ти ли го нарисува? Нисичкият мъж посочи Клей. — Имаш голям талант — заяви социологът.
— Случайно станах художник — на шега се записах на курс по рисуване и… — промърмори Клей. Обърна се към Том (в неговата раница се намираха и картите им): — Какво е разстоянието между Гейтън и Нашуа?
— Около петдесетина километра.
Художникът кимна и отново заговори на Дан:
— Каза ли ви нещо? Човекът с червения суичър?
Възрастният мъж погледна Дениз, ала тя извърна очи. Рей разглобяваше примуса, за да го прибере в раницата си. Поведението им беше достатъчно красноречиво.
— Чрез кой от вас е говорил? — попита Клей.
— Чрез мен — въздъхна Дан. — Беше ужасно. Да не би и с теб да се е случвало?
— Да. Можеш да му попречиш, но ти се иска да узнаеш какво ще каже. Според вас дали го прави, за да ни покаже колко е силен?
— Възможно е — вдигна рамене човекът с конската опашка. — Но едва ли е само заради това. Фоните могат да артикулират звуци и съм сигурен, че мислят, макар и не като хората… ала според мен не могат да произнасят цели думи.
— Засега — добави Джордан.
— Да, засега — съгласи се ученият. Погледна часовника си и това подсети Клей да се консултира със своя. Вече беше три без петнайсет.
— Той ни каза да поемем на север — заяви Рей. — Каза ни „КАШУОК = БЕЗ — ПОК.“ Освен това ни каза, че с изгарянето на рояци вече е свършено, защото са поставили пазачи…
— Да, вече ги видяхме в Рочестър — намеси се Том.
— И сте видели доста надписи „КАШУОК = БЕЗ — ПОК“, нали?
Том, Клей и Джордан кимнаха.
— Социологът в мен веднага започна да се съмнява в тези надписи — сподели Дан. — Но не в първоначалния им произход — сигурен съм, че първите указания са били разпространени веднага след излъчването на Сигнала от оцелели, които са сметнали, че място, където мобилните телефони са без покритие, ще бъде идеалното убежище в конкретната ситуация. Замислих се как тази идея — и респективно надписите, могат да се разпространят толкова бързо в едно катастрофично разпаднало се общество, където всички форми на комуникация (освен класиката „От моята уста в твоите уши“, разбира се) са претърпели пълен крах. Отговорът се налага от само себе си, след като приемем, че се е появила една нова форма на комуникация, достъпна само за дадена група.
— Телепатия — прошепна Джордан. — Онези, фоните. Те искат да отидем в Кашуок. — Момчето обърна изплашените си очи към художника. — Наистина е улеят към кланицата! Клей, моля те, не отивай там! Защото е по нареждане на Разръфания!
Ала преди Клей да каже нещо, Дан Хартуик взе думата с присъщата за един преподавател академична дързост — все пак лекциите бяха негова стихия, а прекъсването на студентите — ежедневен спорт.
— Боя се, че наистина трябва да побързаме. Ще ви покажем нещо — нещо, което ректорът на Харвард пожела да ви покажем, ако трябва да сме съвсем честни…
— Как го направи — в сънищата ви или лично? — попита Том.
— В сънищата ни — промълви Дениз. — Само веднъж ни се яви лично — след като изпепелихме рояка в Нашуа…
— Тогава дойде да ни провери — измърмори Рей. — Да види кои са дръзнали да извършат такова светотатство…
Дан търпеливо изчака спътниците му да изчерпят тази тема и продължи:
— Решихме да се съгласим, защото така или иначе съвпадаше с посоката ни…
— Значи сте вървели на север, така ли? — прекъсна го Клей.
Мъжът с прошарената коса нервно погледна часовника си, после отговори:
— Ако погледнете внимателно надписа на табелата, ще видите, че предлага избор. Всъщност възнамерявахме да поемем на запад, не на север.
— Точно така — изсумтя Рей. — Може да съм тъп, но не съм луд.
— Онова, което ще ви покажа… по-скоро ще послужи на нас — каза Дан. — Между другото, като си говорим за ректора на Харвард — или Разръфания, ако така предпочитате, искам да изясним нещо. Появата му вероятно е била грешка, и то сериозна. Той е само персонифициран образ на рояка. Един псевдопод, който обединеното съзнание на рояците (или свръхроякът) протяга пред нас, когато си има работа с обикновени нормита или с луди нормита като нас. Мисля, че в момента по целия свят са се образували такива свръхрояци и нищо чудно всеки да използва подобен псевдопод. Не е изключено и да са повече от един. Ето защо не си мислете, че когато говорите с Разръфания, имате пред себе си истински човек. Това е самият рояк.