— Видях двама фони, които се нахвърлиха един върху друг — намеси се Клей.
— Сериозно? — попита Дениз без особен интерес.
— През нощта — добави художникът и всички го изгледаха заинтригувано. — Биеха се за един пожарен камион. Като деца, които се карат за играчка. Почувствах малко от телепатията на единия, ала това, което е най-важното, е, че си говореха.
— Говореха ли? — изгледа го недоверчиво Дениз. — Искаш да кажеш, че са произнасяли истински думи?
— Да — кимна Клей. — Истински думи. От време на време ги завалваха, но определено си бяха думи. Колко „прясно“ мъртви фони сте видели? Само онези двамата ли?
— Сигурно десетина. — Дан изгледа другите за потвърждение. Том, Дениз и Джордан кимнаха. Рей вдигна рамене и запали поредната цигара. — Трудно ми е обаче да кажа със сигурност причината за смъртта. Според Джордан започват да деградират, но това не ми се връзва с говоренето. Може пък другите просто да са зарязали труповете им — изхвърлянето на мъртъвците явно вече не е сред приоритетите им.
— Сега ние сме техният приоритет и съвсем скоро ще ни подкарат към големия стадион — отбеляза Том. — Не мисля, че ще бъде по-рано от утре сутринта, но съм сигурен, че ни искат в Кашуок днес — преди да се е свечерило.
— Джордан, каква е твоята теория? — обърна се Клей към момчето.
— Според мен в първоначалната програма има червей — отвърна хлапакът.
2
— Не разбирам. Когато става въпрос за компютри, мога да работя с програми за обработка на текстове и илюстрации, както и да си проверявам електронната поща. За всичко друго съм неграмотен. Джони ме научи как да си редя пасианси с програмата, вървяща с операционната система на моя компютър. — Споменът му причини болка, а като се сети за дланта на сина му върху ръката си, сърцето му се сви още повече.
— Но знаеш какво представлява компютърният червей, нали?
— Нещо, което прониква в компа ти и скапва всички програми…
Джордан въздъхна и театрално забели очи.
— Е, не съвсем, но… горе-долу — рече снизходително хлапето. — Червеят може да порази както файловете, така и хард-диска. А пък ако машината ти е свързана в мрежа с други компютри или изпратиш електронно писмо в интернет, може да действа като вирус и да се разпространи. Понякога този червей си има малки. Той самият може да мутира, не е изключено и малките му да мутират… Дотук ясно ли е?
— Ясно е — кимна художникът.
— Какво представлява Сигналът! — разпери ръце Джордан. — Компютърна програма, изпратена чрез модем — това е единственият начин, по който може да проработи. Няма друг. И, както личи по всичко, в момента този незнаен модем продължава да изпраща Сигнала. Само че в него има червей и този червей разяжда програмата. Отгоре на всичко въпросният червей се изражда с всеки изминал ден. БВБИ. Знаеш ли какво означава това?
— Аз не знам дори как да стигна до Сан Хосе…
— „Боклук вкарваш, боклук изкарваш“ — обясни момчето. — Според нас има пунктове за трансформация, където фоните превръщат нормитата в… Художникът си спомни съня си.
— Тук явно съм ви изпреварил — опита да се усмихне той, ала Джордан продължи със същия делови тон:
— Обаче сега получават дефектна програма. Разбираш ли? Виж как най-скорошните фони умират първи. Бият се помежду си, откачат или просто падат мъртви на земята.
— Не разполагаш с достатъчно данни, за да си сигурен — измънка Клей, като си представи, че същото се е случило с Джони.
Грейналите очи на Джордан изгубиха малко от блясъка си.
— Прав си — промълви. — Но е логично. Ако предположението ми е вярно — ако наистина става дума за червей, проникващ все по-дълбоко в първоначалната програма, то всичко това е не по-малко логично от латинския, който използват. Новите фони се препрограмират, но това препрограмиране е дефектно, накъсано. Те получават телепатията, но могат все още да говорят. Те…
— Джордан, не можеш, да направиш това заключение само от онези двамата, които видях…
Ала момчето не обърна внимание на думите му — вече просто разсъждаваше на глас:
— Не се тълпят на рояци като другите, защото груповият императив е дефектно инсталиран. Вместо това… остават до късно и се будят рано. Отново се връщат към агресията към себеподобните си. И ако нещата се влошават… не виждате ли? Най-новите фони са тези с най-много дефекти!
— Като във „Война на световете“ — разсеяно промърмори Том.
— Моля? — намръщи се Дениз. — Така и не го гледах. Стори ми се прекалено страшен.
— Извънземните бяха избити от микробите, които не представляват никаква опасност за нашите тела — обясни нисичкият мъж. — Има някаква поетична справедливост — телефонните откачалки да измрат от компютърен вирус?