Тишина, с изключение на крясъците на враните. Сетне Джордан проговори с равен, безизразен глас:
— При нас. Е. Единственият шанс.
Дан беше следващият. Тонът му бе не по-малко студен и равнодушен. „Те не могат да изпитват нищо друго освен ярост“ — помисли си Клей.
— Качвайте. Се. На микробуса.
Това и направиха. Клей седна зад волана и запали двигателя, поемайки на север по Шосе № 160. Не беше изминала и минута, когато забеляза някакво движение вляво, фоните. Те се движеха на север по отбивката — над отбивката — в стройна редица, сякаш бяха стъпили върху невидима конвейерна лента, намираща се на двайсетина сантиметра над земята. Щом пътят запълзя по склона на един стръмен хълм, онези се издигнаха още по-високо — на четири-пет метра, описвайки човешка арка на фона на навъсеното, покрито със сиви облаци есенно небе. Като гледаше фоните, които изчезваха един подир друг зад билото на възвишението, художникът имаше чувството, че наблюдава странните посетители на зловещ лунапарк, возещи се в невидимо влакче на ужасите.
После симетрията на изящната жива арка внезапно се наруши. Една от издигащите се фигури потръпна във въздуха като простреляна птица и рухна на земята от най-малко триметрова височина. Беше мъж, облечен в дрипавите останки от горнище и долнище на анцуг. Той зарита бясно с крака, докато лежеше като преобърнат бръмбар в прахта, и когато микробусът бавно мина покрай него, Клей видя, че лицето му е изкривено от ярост, а устните му не спират да се движат, докато сипе предсмъртните си излияния.
— Сега вече знаем — каза глухо Том. Двамата с Джордан седяха в задната част на микробуса пред багажното отделение, където бяха струпани раниците им. — Приматите биват изместени от човека, човекът бива изместен от фоните, а фоните биват изместени от левитиращи телепати със синдрома на Турет. Еволюцията е завършена.
— Какво представлява този синдром на Турет29? — попита Джордан.
— Ебал съм му мамата, синко — отвърна му Том и всички се засмяха — дори момчето, което не знаеше на какво се смее, докато малкият жълт микробус пълзеше бавно на север, съпроводен от наглед безкрайната процесия левитиращи фони.
КАШУОК
1
Около час, след като оставиха зад себе си зоната за пикник, където Рей се бе прострелял с револвера на Клей, минаха покрай голяма табела, на която пишеше:
— Господи Боже мой! — възкликна Клей. — Изложението. Халето „Кашуокамак“. Мамка му! Ако има идеално място за рояците, това е то!
— Какво е това изложение? — намръщи се Дениз.
— Нещо като окръжен панаир — обясни художникът, — само че по-голям от повечето, които сте виждали, и разположен на доста по-обширна площ от тях, понеже тук районът е незастроен. Освен това я има и прословутата „Северна зона“. Всички в Мейн знаят за „Северната зона“ на Изложението на северните окръзи — по своему тя е не по-малко забележителна от мотел „Здрач“.
Том искаше да узнае повече за тази „Северна зона“, ала преди Клей да му обясни, Дениз въздъхна:
— Виждам още двама. Божичко, знам, че са фони, но пак ми се свива стомахът, като ги гледам…
Мъж и жена лежаха в прахта встрани от пътя. Изглеждаха мъртви, в любовна прегръдка или вкопчени в смъртна схватка, ала Клей знаеше, че прегръдките не се връзваха особено с житейските навици на фоните. Бяха минали покрай шест-седем трупа по време на пътуването си на север — по всяка вероятност жертви на рояка, изпратен да ги ескортира до Кашуок, и бяха видели поне двайсетина фони, които се тътреха безцелно; или сами, или по двойки. Двама от дезертьорите очевидно бяха толкова объркани, че се опитаха да стопират жълтия училищен микробус, минаващ край тях.
— Няма ли да е страхотно, ако всичките се самоотлъчат или изпопадат мъртви преди онова, което ни гласят за утре? — попита Том.
— Не разчитай — поклати глава Дан. — За всяка жертва или дезертьор виждаме двайсет или трийсет фони, у които програмата функционира без проблеми. А един Господ знае колко ни чакат в Кашуок.
— И аз не бих разчитал на това, но и не бих го подценявал — намеси се Джордан. — Грешка в програмата — или червей — е нещо сериозно. Може да започне като незначителен проблем, но след това да доведе до рухването на пялата система. Не знам дали сте чували за една компютърна игра, наречена „Стар-Маг“? — Никой не потвърди, ето защо момчето продължи: — Това е мрежова игра, в която участвахме хора от цялата страна… всъщност от целия свят. По едно време обаче един малоумник от Калифорния така се вбеси, че пусна червей в системата и в рамките на една седмица блокира всички сървъри. Почти половин милион геймъри изгубиха всичко, което бяха изграждали в продължение на толкова много време, и то само заради някакъв тъпанар.
29
Синдромът на Турет се характеризира с неврологични разстройства, съпроводени от тикове и опити за произнасяне на отделни звукосъчетания (мед.). — Б. пр.