Жан Валжан я слушаше, без да чува думите й. Долавяше само музиката, а не смисъла им.
— Вярно, че няма нищо по-хубаво от това да живеем заедно. Ще се разхождам с Козет, ще я виждам още от зори, само че…
Козет взе ръцете му в своите и възкликна:
— Но ръцете ви са още по-студени! Да не сте болен? Боли ли ви нещо?
— Нищо ми няма, само че…
— Само че какво?
— Няма да ме бъде за дълго…
— Какво искате да кажете?
— Това няма значение. Говори ми, Козет, искам да чувам гласа ти.
Мариус гледаше стареца, вкаменен от ужас. Козет изпищя:
— Татко! Скъпи татко! Искам да живеете! Искам, чувате ли?
— Да, да, не ми позволявай да умра… Може би ще ти се подчиня. Чувствах се в предсмъртния си час, но сега ми се струва, че се възраждам. Но не е страшно да умреш. Страшно е да не живееш.
Гърдите му внезапно хлътнаха, главата му клюмна. Козет хълцаше и напразно се мъчеше да му каже нещо.
— Татко, не ни напускайте! Възможно ли е да ви намерим, за да ви загубим отново?
Жан Валжан западаше с всеки изминат миг. Все повече се приближаваше до черния хоризонт. Дишаше на пресекулки и сегиз-тогиз хъркаше. Краката му се бяха вцепенили напълно, но докато тялото му чезнеше, душевното му величие все по-ярко се изписваше на челото му. Той се усмихваше. Животът му замираше, но погледът му сияеше. Той им кимна да се доближат.
— О, колко е хубаво да умреш така! Обичам ви много! Знаех, ти също обичаш стария си татко, Козет. Живейте щастливо, деца. Поплачете за мене, но не много. Сега настъпи момента, мила Козет, да ти кажа името на майка ти. Тя се казваше Фантин. Много изстрада. Беше толкова нещастна, колкото ти си щастлива и лудо те обичаше. Произнасяй името й на колене. Отивам си. Сещайте се понякога за мен, клетника. Не по моя вина не те виждах напоследък, Козет. Напротив, сърцето ми се късаше. Подайте ми милите си главици.
Мариус и Козет паднаха слисани на колене, задавени от ридания, опрели глави на ръцете му. Те бяха вече сковани от царствения покой на смъртта.
Когато се изправиха, той беше паднал по гръб, осветен от двата свещника, обърнал лице към небето. То бе беззвездно.