— Вие навярно не ме разбрахте — промълви плахо той. — Аз съм каторжник. Идвам от каторгата. Ето паспорта ми. Прекарах деветнадесет години в каторгата. Пет години за кражба с взлом. Четиринадесет заради четири опита за бягство. „Този човек е много опасен“, така пише в паспорта ми. Наистина ли ще ме приемете? Имате ли конюшня?
— Госпожа Маглоар, сложете чисти чаршафи на леглото в нишата.
Госпожа Маглоар излезе, без да възрази. А той се обърна към странника:
— Седнете, господине, и се стоплете. След малко ще вечеряме, а през това време ще приготвят леглото ви.
Едва сега мъжът разбра напълно. На мрачното му лице се изписа последователно смайване, съмнение, радост, то стана неузнаваемо. Клетникът започна да заеква.
— Истина ли е? Няма ли да ме изпъдите? И ми казвате „господине“! И ми говорите на „Вие“! „Махай се, куче!“ — така ми викат навсякъде. Вие сте славен човек. Ханджия сте нали?
— Аз съм свещеник и това е моят дом.
— Вие сте човечен, отче. Не презирате окаяните. Няма ли да ми вземете пари?
— Не, задръжте си ги. Госпожо Маглоар, сложете прибора по-близо до огъня. Навярно сте премръзнали, господине.
Всеки път, когато епископът произнасяше с ласкавия си глас думата „господине“, лицето на мъжа светваше. Позорът жадува за почит.
Госпожа Маглоар сложи вечерята.
— На масата — провикна се весело епископът и покани мъжа да седне от дясната му страна, както правеше любезно с всичките си гости. Неочаквано той каза:
— Госпожо Маглоар, струва ми се, че нещо липсва на масата.
Госпожа Маглоар разбра намека и донесе двата сребърни свещника.
ГЛАВА VII
ЖАН ВАЛЖАН
След като пожела лека нощ на двете жени, епископът взе единия свещник, подаде другия на госта си и му каза:
— А сега, господине, ще ви заведа в стаята ви.
— Благодаря, господин абат.
Но още не произнесъл тези думи, изпълнени с мир, гостът се подаде на някакъв порив, който би смразил двете старици, ако присъстваха на тази сцена. Дали искаше да предупреди или да заплаши? Той се обърна към стареца и извика с пресипнал глас:
— Размислихте ли добре? Ами ако съм убиец?
Без да обърне глава или да погледне зад себе си, епископът мина в своята стая.
А странникът беше толкова уморен, че дори не използува белите чаршафи. Духна свещта, просна се както беше облечен върху леглото и тутакси потъна в дълбок сън.
Събуди се посред нощ.
Жан Валжан произхождаше от бедно селско семейство. Като дете не беше ходил на училище. Като порасна, започна да кастри дървета. Беше мълчалив, свойствено на сърдечните хора. Много рано беше загубил баща си и майка си. Останала му беше само една сестра, по-възрастна от него, вдовица със седем деца. Тя го бе отгледала, докато мъжът й беше жив, а когато той умря, Жан Валжан замести бащата на сирачетата и се нагърби с издръжката на сестра си. Така младостта му минаваше в тежка и зле платена работа. Нямаше време за любов. Вечер се връщаше капнал от умора и ядеше, без да промълви ни дума. Правеше всичко, което беше по силите му и не се плашеше от работа.
Една зима се случи много сурова. Жан остана без работа. Семейството — без хляб. В истинския смисъл на думата. Седем деца!
Една неделна вечер хлебарят Изабо чу силен удар по витрината на хлебарницата си. Нечия ръка грабна един хляб и изчезна. Изабо изтича и успя да хване крадеца. Беше Жан Валжан.
Изправиха Жан Валжан пред съда за „кражба с взлом“. Признаха го за виновен. Нашата цивилизация е понякога нечувано жестока. Жан Валжан беше осъден на пет години каторжна работа.
Докато занитваха с чук над главата му болта на нашийника му, той плачеше и само от време на време успяваше да промълви:
— Бях кастрач във Фаврол.
После, хълцайки, повдигаше дясната си ръка и постепенно я отпускаше, като че докосваше последователно седем нееднакво високи главички и този негов жест показваше, че каквото и престъпление да бе извършил, той го е извършил, за да нахрани седем невръстни дечица.
Облякоха му червената каторжническа риза и той се превърна в номер 24601. Какво стана с близките му? Сполетя ги обичайната участ. Потънаха в безрадостната тъма, в която пропадат толкова несретници. След няколко години каторга и самият Жан Валжан ги забрави. Четири пъти се опита да избяга и така вместо пет, прекара деветнадесет години в каторгата.
Той влезе в затвора ридаещ, излезе безчувствен от него. Влезе отчаян, излезе мрачен. Какво бе станало в душата му?
ГЛАВА VIII
ДЪЛБИНИТЕ НА ОТЧАЯНИЕТО
Тук е мястото да отворим една скоба. За втори път при проучване на присъдите в името на закона авторът на тази книга среща открадването на един хляб като изходна точка за пропадането на едно човешко същество. Английски статистически данни установяват, че в Лондон на всеки пет кражби четири са подтикнати непосредствено от глада.