— На колко години беше?
— На осем, сега е на девет. Не говори. Не се храни. Смуче си палеца и играе с кукли. Тъжна работа.
Даян не искаше да го слуша повече.
— Ще ида да му приготвя дрешките.
— Пригответе нещо и за себе си, госпожо. Може да ви задържат при детето.
— Ами Марк? — запита тя.
— По кое време се прибира съпругът ви?
— Нямам съпруг.
— Тогава съберете дрехи и за Марк. Не се знае колко ще стоите в болницата.
Даян спря насред кухнята, с цигара на сантиметри от устата, и се помъчи да размисли. Беше объркана и несигурна.
— Нямам здравна застраховка — промърмори тя към мрака отвъд прозореца.
— В Сейнт Питър приемат и на благотворителни начала. Идете да си приготвите багажа.
Около пристигналата линейка веднага се събра тълпа. Докато санитарите влизаха във фургона, хората чакаха, зяпаха, шушукаха и сочеха с пръст.
Харди положи детето върху носилката, а санитарите го завиха с одеяло и пристегнаха ремъците. Рики опита пак да се свие на топка, но яките текстилни ленти не му позволиха. Той изстена тихичко, без да отваря очи. Даян внимателно освободи едната му ръка и приближи палеца до устата. Очите й лъщяха, но все още се бореше да не заплаче.
Когато санитарите изнесоха носилката зад линейката, тълпата се поотдръпна. Натовариха Рики и Даян побърза да се качи при него. Неколцина съседи подхвърлиха тревожни въпроси, но шофьорът затръшна вратата, преди да получат отговор. Марк се настани в полицейската кола до Харди, който бутна едно лостче и изведнъж по околните фургони запърха мигаща синя светлина. Навалицата се отдръпна още малко и Харди рязко включи двигателя. Линейката потегли след него.
Марк беше прекалено изплашен и разтревожен, за да се интересува от радиостанции, микрофони, пушки и приспособления. Седеше кротко и си мълчеше.
— Истината ли каза, синко? — изведнъж запита Харди, отново поел ролята на ченге.
— Да, сър. За кое по-точно?
— За онова, дето сте го видели.
— Да, сър. Не ми ли вярвате?
— Не съм казал такова нещо. Просто ми стана малко чудно.
Марк изчака няколко секунди и след като разбра, че Харди също чака, отново запита:
— Какво чудно има?
— Разни неща. Първо, че си позвънил, но не си се представил. Защо? Ако двамата с Рики просто сте се натъкнали на трупа, защо не пожела да си кажеш името? Второ, защо се промъкна до поляната и защо се криеше в храстите? Човек не се крие без причина. Защо не дойде просто да ни разкажеш какво си видял? Трето, ако двамата с Рики сте видели едно и също, защо той си е глътнал езика от страх, а ти си в доста добра форма? Разбираш ме, нали?
Марк се позамисли и осъзна, че няма какво да отговори. Реши да мълчи. Бяха излезли на магистралата и караха към града. Приятно беше да гледа как другите коли припряно отбиват настрани. Червената лампа на линейката ги следваше плътно.
— Не отговори на въпроса ми — каза най-сетне Харди.
— Кой въпрос?
— Защо не си каза името по телефона?
— Добре де, страхувах се. За пръв път виждах труп и ме хвана шубето. Още се страхувам.
— Тогава защо пак се промъкна в гората? Защо опитваше да се скриеш от нас?
— Ама разберете най-после, страх ме беше, исках обаче да видя какво става. Не е престъпление, нали?
— Може и да не е.
Отклониха от магистралата и движението наоколо стана по-оживено. Отпред се извисиха сградите в центъра на Мемфис.
— От сърце се надявам да казваш истината — промърмори Харди.
— Не ми ли вярвате?
— Имам известни съмнения.
Марк преглътна мъчително и погледна към страничното огледалце.
— Защо?
— Ще ти кажа какво мисля, момче. Искаш ли да чуеш?
— Естествено — бавно изрече Марк.
— Добре тогава, мисля, че двамата сте отишли в гората да пушите. Под онова дърво с въжето намерих пресни фасове. Предполагам, че сте пушили кротко под клоните и сте видели всичко от началото до края.
Сърцето на Марк сякаш спря и кръвта застина в жилите му, но той разбираше, че на всяка цена трябва да изглежда спокоен. Просто да си прави оглушки. Харди беше дошъл после. Нищо не беше видял. Усети, че ръцете му треперят и ги притисна под бедрата си. Харди го гледаше внимателно.
— Арестувате ли деца, задето са пушили цигари? — запита Марк с едва доловим трепет в гласа.
— Не. Но ако лъжат полицията, децата могат да си имат големи неприятности.
— Ама аз не лъжа. Пушил съм там, само че не днес. Просто си вървяхме през гората и се чудехме дали да не запалим по една, а после изведнъж видяхме колата и Роуми.