Запознаха се набързо, докато крачеха към претъпкания кабинет на Мактюн. Фолтриг зае единствения свободен стол. Мактюн беше ветеран с двайсетгодишен опит, прехвърлен по заповед в Мемфис преди четири години, и сега броеше колко месеца му остават, докато зареже всичко и потегли към Тихоокеанското крайбрежие. Умората и късният час го изнервяха. Знаеше посетителя по име, но никога не го бе срещал. Слуховете твърдяха, че Фолтриг бил самодоволен и тъп като задник.
Един безименен агент затвори вратата и Мактюн се тръшна на стола зад бюрото. После с няколко думи обрисува основните факти: откриването на колата, предметите в нея, пистолета, раната, часа на смъртта и тъй нататък.
— Момчето се казва Марк Суей — уточни той. — Пред местната полиция разправя, че заедно с по-малкото си братче случайно се натъкнало на трупа и веднага хукнало да звъни по телефона. Живеят на паркинг за фургони, има-няма километър от местопроизшествието. Другото хлапе сега лежи в болница — изглежда, че е преживяло тежък стрес. Марк Суей и майка му Даян, разведена, също са в болницата. Бащата живее в града и има полицейско досие за разни дребни провинения — шофиране в нетрезво състояние, побоища и тям подобни. За по-сериозни неща не е прибиран, но има подчертани престъпни наклонности. На такива им викат бял измет. Както и да е, хлапето лъже.
— Не успях да прочета съобщението — прекъсна го Фолтриг, който умираше от желание да каже нещо. — Факсът беше калпав.
Изрече го тъй, сякаш единствено некадърността на Мактюн и цялото мемфиско ФБР бе причината да получи неясен факс в микробуса си.
Мактюн се озърна към Лари Труман и Скинър Шърф, които стояха прави до стената, носле продължи:
— След малко ще стигна и до факса. Хлапето лъже — знаем това, защото твърди, че било дошло на местопроизшествието чак след смъртта на Клифърд. Твърде съмнително изглежда. Цялата кола е покрита с негови отпечатъци отвътре и отвън. По таблото, по вратата, по шишето от уиски, по пистолета, навсякъде. Преди около два часа му взехме отпечатъци и пратихме нашите хора да преровят колата. Ще приключат чак утре, но няма съмнение, че хлапето е било вътре. Още не сме наясно какво е правило там. Намерихме отпечатъци и около стоповете, точно над ауспуха. А под едно дърво близо до колата открихме три пресни угарки. „Вирджиния Слимс“, точно такива цигари пуши Даян Суей. Допускаме, че децата съвсем по детски са задигнали цигари от майка си, за да пушат скришом. И ето че изневиделица изниква Клифърд. Хлапетата затаяват дъх и го гледат — наоколо са гъсталаци, тъй че не липсват укрития. Може би са се промъкнали да издърпат маркуча, но още не знаем със сигурност, а децата мълчат. По-малкото в момента изобщо не говори, а Марк явно лъже. Така или иначе, номерът с маркуча се провалил. Сега опитваме да проверим отпечатъците но него, работата обаче е сложна. Може изобщо да не стане. Утре сутрин ще ви покажа снимки на маркуча, както го е заварила полицията. — Мактюн изрови от купищата бумаги по бюрото си жълт бележник и заговори над страниците, без да поглежда Фолтриг. — Клифърд е стрелял поне веднъж от вътрешността на колата. Куршумът е минал почти през средата на предното стъкло, което се е напукало, но е останало цяло. Нямаме представа нито защо го е сторил, нито кога. Аутопсията привърши преди час и докторите твърдят, че Клифърд се е нагълтал с далман, кодеин и перкодан. Плюс нула двайсет и два промила алкохол в кръвта, значи е бил къркан като мотика, както се изразиха. Искам да кажа, че не само е бил смахнат и готов за самоубийство, но отгоре на всичко пиян и тъпкан с ханчета, тъй че едва ли някога ще разберем защо е стрелял. Имаме работа с постъпките на съвършено ненормален човек.
— Разбирам — нетърпеливо кимна Рой. Уоли Бокс се извисяваше зад гърба му като добре обучен пес.
Мактюн не обърна внимание на репликата.
— Оръжието е евтин пистолет, трийсет и осми калибър, закупен незаконно от една заложна къща тук, в Мемфис. Разпитахме собственика, но той отказва да говори без адвоката си, тъй че ще свършим тая работа утре сутрин… или май трябва да кажа тая сутрин. Открихме квитанция за закупено гориво от бензиностанция на „Тексако“ във Вейдън, щата Мисисипи, това е на час и половина път оттук. Девойчето, което работи там, предполага, че трябва да е било около един следобед. Нямаме сведения за други спирки по пътя. Според секретарката му около девет сутринта казал, че има да свърши една работа, напуснал кантората и повече не се обадил. По всяка вероятност малко след девет е потеглил от Ню Орлиънс, пътувал е пет-шест часа до Мемфис, веднъж е спрял да зареди колата, още веднъж е спрял в заложната къща, после явно е запрашил към гората, където се е застрелял. Може би е спирал и другаде — да похапне, да купи уиски или кой знае още какво. Мъчим се да изровим нещо.