— Ама той спи… — опита се да протестира мургавелкото, но партньорът му го сряза:
— Изприпкай до третия етаж и го събудѝ! Аз поемам отговорността!
Младокът стана, малките звънчета по дрехите му го съпроводиха с нервен напев. Прочетох обида и злоба в погледа му. Определено си бях създал враг в негово лице. И определено не ми пукаше. Ачи от Паралел винаги се беше движил от житейската максима, че истинският мъж се познава не по броя на приятелите, а по броя на враговете си.
— Не трябваше да го унижаваш така! — очите на по-стария кукер продължаваха да излъчват хлад. — Коста е свестен хлапак! Вече има два трупа на сметка. Вярно, кибритлия момче е, но и ти се прояви като нагъл тип. Можех да те застрелям, патлакът ми беше под масата.
Извади лявата си ръка с масивен револвер в нея, завъртя го пред погледа ми и го сложи на стола до маската си.
— И защо не го направи? — попитах.
— Да кажем, че инстинктивно познах брата в теб!
— Извинявай — казах, — държах се като абсолютен кретен!
Усетих, че съм искрен и наистина ме е срам от действията ми. С какво бях по-различен от арогантния хлапак Коста, а и той все пак защитаваше територията си. Вътрешно дори се подсмихнах — старият корав кукер Ачи от Паралел никога не молеше за прошка, ето че току-що милият и лустросан доктор Кимерия беше удържал малка победа на невидимия фронт.
— Извиненията се приемат! — рече бандитът и протегна ръка. — Аз съм Станчо.
Стиснах десницата му:
— Приятно ми е, Арчибалд.
Не вярвах, че е възможно, но след миг на устата му се появи дяволита усмивка:
— А и малкото келешче наистина имаше нужда от склащане, доста му бяха пораснали ушите напоследък! Но ако му кажеш, че съм ти споменал такова нещо, ще трябва да те застрелям.
Засмяхме се в хор. Махнах на бледия призрак с черната пола да ми донесе халба с минерална вода, лед и лимон.
Кара Танас влезе в ресторанта мрачен като небе пред градушка. Беше чорлав и брадясал, с кръвясали очи и месест зачервен нос. Виждаше се, че е имал тежка нощ, а докато се приближаваше към масата, си помислих колко добре пасва на името му това „Кара“ — лицето му беше с цвят на изсушена орехова черупка.
Махна с ръка към Станчо да му отстъпи стола си и да ни остави сами, отпусна се с пуфтене на досада срещу мен и каза прегракнало:
— Молѝ се причината ти да ме събудиш да е била основателна!
Бръкна в джобчето на кожения си елек, извади сребърна табакера, щракна с обиграно движение на палеца капачето ѝ с гравиран върху него грифон, взе си тънка кафява цигара, забоде я в устата си и започна да се потупва в търсене на огънче.
Поднесох му запалка — миг по-късно към лицето ми заплува облак с екзотичен аромат — тютюнът явно беше сушен в присъствието на различни други треви.
— Слушам те! — рече с лице, още по-мургаво на белезникавия фон на дима.
— Трийсет хиляди полкреда достатъчно основателна причина ли е, Кара Танасе?!
Чест му направи, че окото му дори не трепна при споменаването на тази сума.
Дори за по-мощна бандитска организация от Кукерите, тук, в Кръстовище, тридесет хиляди полисни кредита си бяха съвсем приличен доход от сделка.
Продължи да пафка с цигарата в устата си и да ме изучава полупримижал. В същия момент си помислих, че може би не ме взема на сериозно. Или пък беше крайно предпазлив.
Оказа се, че е това.
— Я първо се представи кой си, какъв си! Коста ми обясни, че знаеш Знаците на Братството, ама аз откъде да съм сигурен, че не си подставено лице на Стражата или не работиш за някоя от другите банди?
— Изпитваш ме, значи! — ухилих се. — Да си чувал за мисловната защита, която се изгражда под хипноза при всеки брат, щом стигне определено стъпало в йерархията и която би изпържила мозъка му, ако някой се опита да изкопчи последователността на жестовете от него! Братството навсякъде из Общността добре се грижи за тайните си. Най-добрите хипнотизатори, наемани от Стражата или другите ни врагове, неведнъж са си чупили зъбите в опита да се докопат до тях! Стига сме си проветрявали устите с празни приказки! В куфарчето ми се намира въпросната сума, срещу която искам да осигуриш нещата от ето този списък до утре сутринта.
Кара Танас пое листчето, хвърли му едно око и подсвирна, както си беше с димящата цигара между зъбите:
— Да не си решил да правиш нова световна война?!
После отново се зае да ме изучава иззад завесата от дим, виеща се през устните и сърповидните му ноздри:
— И как каза, че те викат, братко? Струваш ми се познат!
— Не съм казал — отвърнах. — А и ти ме пита съвсем други работи. Идвал си един-два пъти в службата ми, когато твои хора са загазвали. Работя в Клиниката за митологични създания в Кръстовище под името доктор Арчибалд Кимерия. Най-вероятно си ме запомнил оттам и преди да попиташ, да — пълноправен член съм на Лекарската гилдия в Многополюсната общност, със сертификати за две придобити специалности след завършването на медицинския университет.