Хвърлих бърз поглед нагоре, за да видя как сержантите от патрула, охраняващ бокса на Дориан, се показват от прозорците на втория етаж и се включват във веселбата. Автоматите им залаяха като побеснели кучета срещу моите нападатели.
Използвайки прикритието на канонадата им, надигнах глава, за да огледам какво е положението. Три фигури, облечени в тъмни дрехи, се оттегляха между стволовете на дърветата към улицата от другата страна на градинката, където най-вероятно ги чакаше транспорт, за да ги изведе от горещата точка.
Изправих се на коляно, презаредих и посях нов дъжд от олово след тях, но вече бяха твърде далече, за да се надявам на нещо повече от щастливо случайно попадение.
В този момент, с яростно свистене на гуми, иззад ъгъла на клиниката, от улицата, която вървеше успоредно на залесената площ, изскочи пневмобил, страничното му стъкло падна надолу, Тания подаде глава и изкрещя:
— Доктор Кимерия!
Не чаках втора покана, изправих се, метнах сдупчения сак през рамо и се затичах към колата.
Сержантите извикаха нещо след мен. Спрях и леко обърнах глава към тях с напрегнатото усещане, че ей сега ще ме прострелят, но те свалиха автоматите си и ми направиха знаци да остана на място, след което изчезнаха от прозорците.
Затичах се отново.
Отворих задната врата на таксито и набутах бойния си арсенал на седалката. Тания нетърпеливо подкара пневмобила в мига, в който приведен се гмурнах към мястото до нея и няколко метра краката ми се влачиха по асфалта, а подметките на сандалите ми почти се запалиха.
Най-сетне успях да напъхам цялото си тяло вътре и изрекох задъхано:
— Радвам се да те видя!
— Удоволствието е изцяло мое, док!
Адреналинът вече напускаше тялото ми, отстъпвайки на умората, трупала се през последните дни. Ръцете ми леко притреперваха, докато се опитвах да си запаля цигара — накрая успях и издухах дим през прозореца на пневмобила.
— „Не вярвам в невероятните съвпадения“ — рекох, — така обичаше да казва учителят ми от годините в Паралел, лека му пръст, че му повдигам кокалите. Разбира се, от устата на господин Ренето съвсем не звучеше толкова изящно, но смисълът беше такъв. Този ден доста често се сещам за него, не е ли странно?! Сенките от миналото рано или късно се завръщат и падат върху нас!
— Доста философски си настроен днес, докторе — отвърна Тания, хвърляйки ми изучаващ поглед, после отново насочи вниманието си към празния път пред нас.
Криволичехме из улиците, но в привидно хаотичното ни движение усещах, че върколачката знае добре къде отиваме и просто се опитва да избегне евентуални блокпостове на Стражата.
— Какво правеше там? — попитах. Яростно смачках цигарата в пепелника на вратата. — Само не ми излизай със „случайно се оказах в точното време на точното място“! Един път номерът може да мине, втори път — става подозрително. Слушам те!
— Не твърдя такова нещо, док! Всичко, което чу от мен, докато спасявахме съпругата ти от вампирите, е самата истина. Нападението преди малко обаче беше режисирано.
Нямаше да се изненадам толкова, дори внезапно да беше скочила в скута ми, за да ме задуши с целувки. Опулих се и машинално потърсих нова цигара. Дръпнах една от пакета, боднах я в устата си, но не я запалих, извадих я и казах:
— Дрън-дрън! Ако не беше Кебапчето, уличното псе, което се замота в краката ми — добавих, щом видях учудения ѝ поглед — си отивах за едната бройка! Куршумът мина на милиметър от главата ми!
Тания се засмя, но някак си не усетих веселие в гласа ѝ:
— Така те накараха да си мислиш, докторе! Грим е най-добрият снайперист в организацията на Рутгер. Момчетата често се майтапят на чашка, че е способен да порази от хиляда метра члена на комар! А колкото и вулгарно да звучи тази шега, уменията му са феноменални. Хванал ли те е на мушка, се пренасяш във Вечните ловни полета без право на избор!
— Вечните ловни полета?
— Според легендите на нашата раса, там отиваш след смъртта.
Отново лапнах цигарата, поомачкана вече в потната ми длан, запалих я и известно време мълчаливо пафках.
— Добре, да допуснем, че казваш истината. Защо е била нужна такава сложна комбинация?
Тания не отговори веднага, сякаш се опитваше да събере мислите си.
— Послушах съвета ти да отида с режисираната версия за събитията при Рутгер — започна най-накрая. — Както се досещаш, въпреки липсата на всички частички от пъзела, главатарят лесно стигна до извода, че освен брат ми, аз и ти също ще станем мишени на Гай Гришнак. Може да е най-големият грубиян и нервак във вселената, но мисловната му машинка щрака безотказно, в това няма спор! И тъй като аз бях на сигурно място при хората му, а Дориан — сравнително добре защитен в Убежището на клиниката, ти се оказа най-уязвимото звено от тройката.