Ако до този момент доктор Арчибалд Кимерия все още изпитваше макар и минимално колебание да тръгне срещу Гришнак, алтер егото му Ачи от Паралел вече започваше да губи търпение и искаше да пролее реки от кръв.
Оказа се, че и добродушният интернист Хауърд Хенри също няма нищо против да стори това. Използвал моментното ми вглъбяване, дебелакът се хвърли върху мен, събори ме на земята и ме затисна с масивното си туловище. Зашеметителят отхвръкна настрани. Вонята на пот и страх, излъчваща се от Хауи, буквално ме задуши. Секунда по-късно към нея се добавиха и две космати хлъзгави длани, които се обвиха около шията ми.
— Ще ме убият, Ачи! — шишкото хълцаше и затягаше хватката си, сълзи и сополи се лееха върху мен, а цветни мушици започваха да танцуват пред очите ми. — Прости ми, но трябва да го направя…
Със сетни усилия, благославяйки учението на господин Ренето, успях да нанеса саблен удар от лявата страна на врата му, в точката над горния край на ключицата, известна като „хижа на диханието“. Получи се твърде немощно изпълнение, ала достатъчно да го принуди да отслаби натиска си. Поех глътка скъпоценен въздух и мигновено атакувах с пронизваща длан ямката под адамовата му ябълка. Хауи подбели очи и започна да хъхри в усилието да напълни гърдите си с кислород. Успях да се измъкна изпод планината от сланина и се наведох над него. Опасявах се да не умре, но се убедих, че ударът не е бил фатален.
Вратата на бокса се разтвори и вътре влетя медицинска сестра, явно дочула шумотевицата от схватката. При вида на проснатите из стаята тела изпищя.
Приближих се към нея, без да се опитвам да я докосна, защото можех да влоша положението, и ѝ заговорих кротко, като на малко дете.
— Сестра, трябва незабавно да слезете до първия етаж, за да извикате стражите от портала. Опитаха се да убият пациента ви! Извършителят на покушението — посочих тялото на Хауи — е неутрализиран и поне петнайсетина минути ще полежи в това състояние. Разбирате ли ме, сестра?!
Младото момиче уплашено закима. Очите му все още се въртяха като полудели, но поне не продължи с истеричните писъци.
— Тръгвай, мила — подбутнах я леко към изхода на бокса. — Извикай патрулите и им обясни, че охраната в интензивния сектор трябва да се усили. През това време аз ще прегледам пациента.
Момичето излезе. Имах броени минути, преди на етажа да стане пренаселено.
Клекнах до огромното тяло на неуспелия Осквернител и опипах джобовете на престилката му. Търсех нещо конкретно, нещо, което знаех, че трябва да е там, ако логиката на събитията не ме беше подвела. Открих го в левия джоб при служебния му комуникатор — малък сребрист мобилен телефон с капаче — лукс, който Хауи трудно можеше да си позволи с лекарската заплата.
Отворих го, за да проверя паметта — както очаквах, имаше записан само един номер. Щракнах капачето и прибрах телефона в туниката си. Приближих се до леглото на Дориан. Проверих банките — разтворите продължаваха да текат с равномерна капка, всичко изглеждаше наред. Закачих обратно електродите по тялото му, включих мониторите, след което задействах алармената сигнализация.
Вдигнах зашеметителя от пода, излязох от бокса, като не пропуснах да прибера връзката с ключове от вратата и тръгнах по коридора с отегчения вид на изпълнил задълженията си външен консултант.
Измъкнах се през сервизния вход с работния екип върху мен, тъй като пресметнах, че едно забавяне при шкафчето би могло да ми изиграе лоша шега. Закрачих небрежно към шофьорите на реанимобили, които пушеха при рампата пред паркинга и поисках огънче. Благодарих и се отдалечих с уверена крачка.
Точно преди да стигна пряката, където беше паркирала Тания, извадих мобилния телефон на Хауи, открих записания номер и натиснах бутончето за набиране. След няколко сигнала свободно, тъкмо когато се канех да затворя, отсреща се чу изщракване и един студен глас каза:
— Хауърд, мазник такъв, след последното ти обаждане се разбрахме, че ще те търся аз! Толкова ли не можа да запомниш тези елементарни инструкции, дебело прасе?!
— Не е Хауърд — опитах се да докарам най-злокобната интонация и мисля, че успях, но онзи отсреща не се впечатли въобще. Дори прозвуча развеселен:
— С кого имам честта да разговарям?!
— Името ми е Ангел Китанов, познат и като Ачи от Паралел! Аз съм тоя, дето идва да изтръгне мъртвото ти сърце от гърдите, за да го изяде!
Глава XII
Рутгер
Отворих вратата на пневмобила и тежко се наместих на седалката до Тания. Усещах гърдите си понатъртени от схватката с Хауи, сигурно бе успял да ми пукне и ребро, но не беше нещо, с което да не мога да се справя. Шията ми също изпращаше болезнени сигнали при всяко преглъщане, ала и това не беше болка за умиране.