Поех чашата с вино от Тания и разквасих устни. Наистина беше превъзходно — тръпчиво като прощална целувка. Отбелязах го, а лицето на върколака пламна от удоволствие.
— Не смятам, че съм сторил кой знае какво, господин Рутгер — продължих. — Като човек, положил Хуманната клетва, мой дълг е да се боря за живота на всеки пациент.
Хубавото при Дориан беше, че куршумът не е нанесъл сериозни поражения на тъканите, а младият му организъм довърши останалото. Трябва да ви уверя, че оздравителният период върви чудесно и може би още утре ще се предприеме изваждането му от медикаментозната кома.
— Недейте да скромничите, докторе, свършили сте повече от добра работа! Вдигам тост за това!
Отпихме по глътка, а в стаята увисна неловка тишина, както обикновено се случва след първоначалните разменени любезности.
Не смятах обаче да улеснявам главатаря на върколаците като първи подхвана същинския разговор. Разклатих небрежно чашата в дланта си и зашарих с очи по гоблените.
Рутгер се прокашля и започна:
— Тания ми предаде събитията в кланицата, натрили сте носа на оня мизерен кръволок, моите поздравления!
Срещнах погледа му и се усмихнах:
— И тук ще трябва да ви оборя, не съм сторил нищо повече от това, което един съпруг би направил за обичната си жена.
— Напротив, напротив! Що се отнася до скромността — тя е достойнството, което отличава истинския воин от хвалипръцкото! Все повече се издигате в очите ми!
— Благодаря, господин Рутгер, ласкаете ме, но предполагам, не сте ме повикали тук само заради благи приказки и дегустиране на великолепни вина!
Върколакът се разсмя, пресуши бокала си на един дъх и го поднесе към Тания да го напълни.
— Ето, за това ви говорех, приятелю! От вас струи дързост и воинът прозира изпод хирургическия екип! През живота си съм срещал доста истински мъже — с едни от тях съм другарувал, с други съм бил във вражда, но претендирам, че мога да позная истинския мъж, когато го видя! И повярвайте, не искам да бъдете мой враг!
Потърсих намек за фалш в изражението му, но като че ли казваше истината.
— Аз също не желая това — рекох, — а и според Тания се намираме от една и съща страна на барикадата.
— Не бих си позволил да използвам такова сравнение — отвърна Рутгер, — просто защото нямам намерение открито да се конфронтирам със зализания мазник в черната мантия. И все пак, гледайте на мен като на онзи, който ще ви заведе по най-краткия път до пещерата на прилепа и ще ви помогне да проникнете в нея. Оттам нататък, за съжаление, ще трябва да се оправяте сам.
— И толкова би било предостатъчно, господин Рутгер.
— Кога смятате да започнете да действате?
— Когато преценя, че съм готов.
— Всичко, от което имате нужда, ще ви бъде осигурено на мига.
— В този момент имам нужда единствено от информация за неживия.
Дяволита усмивка се появи на лицето на върколака и му придаде онова излъчване на хитра лисица, докато бъркаше в джоба на кожения си елек. Извади цветна картичка и я поднесе към мен.
— Знаете ли какво е това?
— Осветлете ме — отвърнах, след като поех грапавото, прегънато в средата листче, разтворих го и прочетох: „КЪРВАВ СТАДИОН — ОФИЦИАЛНО ОТКРИВАНЕ“.
Буквите бяха стилно оформени с червен цвят на черен фон и изглеждаха като образувани от преливащи се капчици кръв. Под надписа имаше посочени адрес, дата и час. Видях, че става въпрос за централната част на полиса, а самото събитие е с начало в дванадесет часа тази нощ.
— Точно в полунощ — усмивката продължи да озарява лицето на Рутгер, но в нея вече се долавяше и някакво зловещо коварство — особата, от която се интересувате, открива своя нов амбициозен проект — клуб с арена за гладиаторски борби, претендиращ да е най-големият такъв на територията на Общността. Поканата в ръката ви е на името на Стефан Ришар, може да го прочетете от другата страна, а според легендата сте дребен животновъд от Полис Централ, дошъл в Кръстовище да проучи възможностите на пазара. Легендата е доста повърхностна, но не се страхувайте — няма да се налага да издъ̀ржа на щателна проверка. Честа практика при големите светски събития е да се пускат покани на търг и срещу съответната сума всеки може да се сдобие с такава. Поканата ви е именно от вида, който се нарича „за търсачи на слава“ — осигурява ви присъствие на събитието, но не и достъп до обкръжението на главните действащи лица.
Замислих се. Харесваха ми простотата и дързостта на плана. Възникваше обаче проблемът с внасянето на оръжие. Щеше да ми е трудно да се добера до Гришнак с голи ръце, а нямаше съмнение, че на входа ще ни обискират и претърсят с металотърсач. От друга страна, бдителността на охраната с напредване на времето неминуемо щеше да отслабне. В малките часове на нощта, когато алкохолът и наркотичните вещества започнеха да циркулират в телата на гостите, гардовете щяха да имат доста работа с повръщащи и неадекватни хора. Това можеше да ме улесни значително.