— Да — смотолевих в отговор. Отпих от виното си, после отново се пренесох в миналото…
… Водна струя плисна в лицето ми и ме свести. Закашлях се, отворих очи, а във все още замъгленото ми съзнание нахлуха крещящи сигнали от натъртените и потрошени части на тялото ми. Човешкият скелет е съставен от двеста и шест кости, в оня момент имах чувството, че ме болят абсолютно всичките.
Един от кукерите на Григо се отдръпна с празна кофа в ръка, докато самият главатар се приведе над мен.
— Какво си мислиш, че правиш, копеленце малко! — пръски слюнки захвърчаха от устата му. — Нима не ти бяха достатъчни двете седмици, през които се ля кръв, та се опитваш да нарушиш крехкия мир?!
Господин Ренето стоеше до него и ме наблюдаваше със спокойните си черни очи. Стори ми се, че долавям зачатък на усмивка в тях, докато дребничкият мъж усукваше тънките си мустачки с палеца и показалеца на дясната си ръка.
— Дадоха ми да се разбера, а? — изфъфлих, скърцайки от болка със зъбите, които ми бяха останали.
— Човек какво направил сам, никой друг не може направи! — вече открито се усмихна учителят ми. — Глупав Ангел! Много глупав Ангел!
Надигнах се върху здравия си лакът и се огледах. Ресторантът започваше да се изпразва, Змиеликия не се виждаше никъде.
Григо продължаваше да пуфти над мен — планина от плът, свиваща и разпускаща тежките си като ковашки чукове юмруци.
— Малко ти беше, мамка му! — после се обърна към господин Ренето и кукера с кофата. — Вдигайте тоя келеш и го товарете в колата!
Разстоянието от залата до входа през фоайето, където се спряхме, за да приберем оръжията си, ми се стори няколко километра. Излязохме в прохладната нощ и се насочихме към паркинга.
Тъкмо се намествах с доста усилия в единия от бронираните пневмобили, когато се чу тихо припукване, а господин Ренето, застанал до отворената врата, изохка учудено и залитна към мен. Подпрях го със здравата си ръка и усетих нещо лепкаво по пръстите си. Под ръждивата светлина, процеждаща се от лампите на паркинга, забелязах как върху черната му копринена дреха нараства мокро петно. В ъгълчето на устата му се разтегна кървава нишка и секунди по-късно учителят се свлече мъртъв в краката ми…
Никога не съм изпитвал съмнение, кой е чакал, стаен в мрака, за да пусне коварния куршум, но всички от Тринайсетиците, присъствали на срещата, потвърдиха, че Змиеликия през цялото време е бил с тях и не е стрелял той.
Григо бесня, ала нямаше за какво да се хване. Ако отговорехме на насилието, неминуемо щеше да се стигне до още насилие и така до безкрай, а това беше последното нещо, от което бандите в Паралел имаха нужда точно тогава.
Седмица по-късно татуираният изчезна от Полиса и повече нищо не се чу за него…
Глава XV
Музиканти и гладиатори
Колкото и да е странно, от вглъбението ме извади не оглушителният шум, а внезапно настъпилата тишина. Премигнах няколко пъти като човек, който току-що се е събудил и още не може да осъзнае къде точно се намира.
СТЕРЕО-АРФИСТИТЕ бяха приключили изпълнението си. Видях, че до висящата сцена се е доближила летяща платформа, а музикантите се прехвърлят върху нея. Щом и последният прекрачи, подсилените въжета прибраха опразнената „палачинка“ под купола. Платформата започна да се спуска към дъното на „буркана“. В същия момент избухнаха аплодисментите. Включих се вяло, докато съседът ми по маса ентусиазирано удряше ръце. Жената срещу него отпиваше на малки глътки от коктейлната си чаша — групата явно не ѝ беше направила никакво впечатление.
Летящата платформа свали музикантите до първо ниво и легна върху пътеката, обикаляща арената. Стъклената преграда на сектора срещу нея, доста уютно обзаведен с мека мебел и значително по-широк от нашия, се плъзна встрани. Слаба фигура, облечена в развлечени черни дрехи, излезе да ги посрещне, стисна ръцете на всеки един поотделно и с жест ги покани вътре.
Самият Гай Гришнак закрачи по пътеката към стълбите, изкачващи подиума, и миг по-късно стъпи върху белия кръг. Гласът на вампира, значително усилен от микрофона, закрепен зад ушната му мида и насочен към ъгъла на устата му, прогърмя из целия клуб.
— Уважаеми гости, искам още веднъж да помоля за вашите аплодисменти! Това бяха СТЕРЕО-АРФИСТИТЕ, най-бързо набиращата популярност група в Полис Кръстовище! Благодаря… Те ви представиха песни от дебютния си албум „Кървав сън“, реализиран благодарение на финансовата подкрепа на веригата хематологични магазини ХематОполис! Благодаря…
Не можех да откъсна очи от Гришнак, който с усмивка изчакваше отшумяването на новите ръкопляскания. Имаше нещо магнетично в излъчването му на опасен хищник и то определено приковаваше вниманието на всички в клуба — гърбавият нос, създаващ внушение за клюн на граблива птица, стойката на дългото тънко тяло, приличаща на поза на богомолка.