Публиката полудя.
Гладиаторите се приближиха до централния сектор и застанаха пред ложата на Гай Гришнак. Вдигнаха оръжията си за поздрав, почти опрели рамена, а врявата в клуба достигна точката на кипене. После си обърнаха гръб, с отмерени крачки се отдалечиха на равно разстояние от центъра на подиума и се завъртяха с лица един към друг.
Боят започна точно както очаквах. Саломон — трошача на зъби, значително по-здрав физически от противника си, се хвърли в яростен устрем, решен да приключи набързо схватката. Шипестата топка на боздугана му изсвистя във въздуха, ала Безсърдечния Вас избягна удара с лекота. Рижобрадият нададе гневен рев и насърчаван от обезумялата за кръв публика, продължи да размахва тежкото си оръжие. Вас припкаше около него, изнесъл щита пред гърдите си, с къс меч, почти опрян до тялото му.
Знаех добре какво си е наумил — нямаше шанс в директен сблъсък и изчакваше умората да забави движенията на другия, за да потърси на свой ред плътта му.
След около десетина минути напразна гонитба из арената, под освиркванията на зрителите, мускулите на Зъботрошача се покриха с пот, сякаш намазани със зехтин, ударите на боздугана му станаха вяли и започнаха да минават все по-далеч от пъргавия като птиче Вас. При едно от поредните замахвания, Саломон залитна и повлечен от инерцията на удара си, изгуби равновесие. Точно това използва Безсърдечния. Острието на меча му се стрелна като жило на оса, прерязвайки бедрото на Зъботрошача през почти цялата му обиколка. Рижобрадият изрева, този път от болка и изненада. Бедрената му артерия със сигурност беше засегната, защото алена кръв бликна струйно от разреза и бързо напои крачола на кожения му панталон, докато в краката му се образуваше лепкава локвичка. Мургавото му лице за броени секунди сякаш изсветля, едрият мъж рухна на колене, а топката на боздугана тупна до него с глух звук. Боят беше приключил.
Притихналата за момент публика взриви секторите на всички нива.
Трима мъже в бели престилки изскочиха на арената. Първият с обиграни действия наложи турникет на крака на Зъботрошача и му постави инжекция, докато другите двама го вдигаха върху носилката, която бяха донесли.
През това време Вас Безсърдечния обиколи тържествено целия подиум с вдигнат меч…
… С напредването на нощта плоските панели в двата края на арената се разместиха много пъти. От отворите изскачаше поредната гладиаторска двойка, приближаваше се към централната ложа, за да поздрави вампирския главатар, и се впускаше в ожесточена схватка.
Оръжията и защитните приспособления бяха в различни комбинации — всевъзможни по вид и дължина мечове, щитове с всякаква форма и големина, изработени от метал, дърво или кожа, тежки доспехи и леки ризници, копия, боздугани, топори, тризъбци, ласа, мрежи…
Само целта беше една — да се лее кръв, под окуражителните възгласи на ненаситната тълпа.
По екраните се завъртя поредната реклама.
Стоманения Кейн, целият обкован в броня, стиснал тежък двуръчен меч, щеше да срещне Мейлин Хитреца, въоръжен с късо копие и ласо.
До смъртоносния двубой на Змиеликия оставаше около час, от куриера — ни вест, ни кост. Вече не ме свърташе на едно място. Отправих се към най-близката кабинка за залози, където сложих петдесет полкреда на Хитреца.
Тъкмо сгъвах получената разписка, за да я прибера в джоба си, когато с периферията на очите си забелязах, че някой се приближава към мен. Обгърна ме аромат на дискретен и скъп парфюм.
— Господин Стефан Ришар?
Девойката, видимо на не повече от деветнадесет, с красиво лице, изваяно сякаш от бял мрамор, нямаше много общо с ексцентричната вокалистка на СТЕРЕОАРФИСТИТЕ, но нещо в едва загатнатия овал на формите ѝ, под прилепналата по нея тюркоазено-синя рокля, и в грациозната ѝ походка ми се стори познато.
— Нерония — казах. — Радвам се да се запознаем!
Момичето трепна.
— Господин Ришар, бързам и ще бъда кратка! Ще намерите нещата си в дамската тоалетна на това ниво. В последната кабинка, между седалката и стената, ще откриете непромокаем плик… Довиждане!
Понечи да се обърне, но леко я задържах с ръка за рамото. Тя я изгледа така, сякаш не видя само пет пръста, а уродлив отровен паяк, който се катери към шията ѝ. Уплашените ѝ черни очи се забиха в мен.
— Какво още искате?
Издържах погледа ѝ, стиснал челюсти от напрежение.
— Имаш ли представа какво се каня да направя с… ъ, нещата?
Уплахата за миг се смени с дива ярост, все едно талантлив художник замаза старите черти на лицето ѝ с бяла боя, а отгоре нарисува нови.