— Не те въведох направо — рече тя. — Опасявах се, че и двамата ще избухнем в смях, а не исках да разстройвам Абдул.
— Клия! Ама това е коритото на Скоби!
— Знам.
— Как, по дяволите, се стигна до това?
Клия се изсмя сподавено.
— Не, не, трябва да ми кажеш.
— Историята е невероятна. Балтазар изрови отнякъде това корито. А сега Скоби официално се нарича Ел Якуб. Поне светилището е записано под такова име в регистрите на коптската църква. Но както току-що сам чу, всъщност той е Ел Скоб! Нали знаеш как се случва с тези маками — често съвсем забравят за тяхното съществуване. Светецът умре и след време хората не си спомнят дори как му е името; а понякога и пясъците на дюните ги покриват. Но случва се и отново да оживеят по същия чудотворен начин. Например съвсем неочаквано някой ден се оказва, че на въпросното място някой епилептик се е излекувал или някоя полудяла жена е получила пророческо видение — и готово! Светецът възкръсва за нов живот. И ето как е станало. През цялото време, докато нашият стар пират е живеел тук, в съседство се е намирала и въпросната гробница на Ел Якуб — ей там, в дъното на градината, ала никой не е подозирал. Била е набързо и доста нескопосно съградена от тухлени стени — нали ги знаеш как строят тук. Скоро самият Ел Якуб потънал в забвение. Междувременно обаче наглият Скоби след смъртта си изведнъж се превърнал в почитан съкварталец. Всички взели да тачат паметта му. И мигом плъпнали невероятни разкази за необикновените му дарби. Например че умеел да вари вълшебни отвари (сигурно са имали предвид онова уиски, за което викаше, че не било марково, ама иначе си било съвсем като истинско). И така, култът към него процъфтявал с всеки изминал ден. Всички твърдят, че бил некромант. Комарджиите и досега се кълнат в името му, призовават го да плюе на картите им за късмет: „Ел Скоб, плюни ми на картата да е на хаирлия.“ Освен това твърдят, че щом пожелаел, можел да се превръща в жена (!) и като преспивал с импотентни мъже, те ставали потентни, отново си възвръщали мъжката сила. А на яловите жени правел магия, за да заченат. Някои жени дори са кръстили децата си на него. С една дума, вече си бил издействал запазено място в редицата на легендарните александрийски светци, ала нямал истинско светилище — защото всички помнели как отец Пол откраднал тялото му, завил го в националния флаг и го заровил в католическото гробище. Знаели, понеже повечето от тях бяха поканени да присъстват на погребението му и много се радваха на гръмката музика на полицейския оркестър, в който, доколкото знам, Скоби също е свирел. На какъв ли инструмент? Цугтробмон? По онова време обаче неговата святост все още беше, така да се каже, само един Знак, Поличба, Чудо, Конфирмация. Но скоро стената рухна и разкри (най-вероятно разсърдения) Якуб. Да, ама оказало се, че там няма никакви свети мощи. Дори коптската църква, която, макар и неохотно, в крайна сметка приела Якуб в регистрите си, не знаела нищичко за него, освен че идвал от Сирия. Дори представа нямали дали е мюсюлманин или не! Ако питаш мен, звучи ми като типично еврейско име. Въпреки това съвестно разпитали най-старите жители на квартала, та поне името му успели да установят. Само името му и толкоз. И така, един хубав ден кварталът открил, че разполага с празно светилище за техния Скоби. Защото той не можел без обиталище, което да отговаря на силата на името му. Спонтанно възникнал фестивал, по време на който прословутото корито, причинило смъртта на толкова много хора (велик е Аллах!), било положено в светилището с подобаваща за свети мощи тържественост, след което било напълнено със свещен пясък от река Йордан и надлежно осветено. Официално коптите не признали Скоб и продължили да настояват името Якуб да се използва при официални случаи; но за вярващите то си останало Скоб. Цялото това недоразумение би могло да се превърне в голям въпрос, ала тъй като са ненадминати дипломати, коптските свещеници се направили, че не забелязват превъплъщението на Ел Скоб; продължили да се държат, сякаш името не е нищо друго освен местен вариант на произношението на Ел Якуб. Така всички останали доволни. Всъщност те дори — и в това се състои прекрасната търпимост, която не съществува никъде другаде в света — официално регистрирали рождената дата на Скоби, най-вероятно понеже не знаели тази на Якуб. Представяш ли си, в негова чест ще се провежда ежегоден
мевлид в деня на свети Георги. Сигурно Абдул си е спомнил рождения му ден, защото Скоби го празнуваше, като обкичваше леглото си с цветните знаменца на всички нации, които взимаше назаем от вестникаря. И тогава се напивал, както ми каза Абдул, и обичал да пее моряшки песни до просълзяване! На какво красиво безсмъртие се радва сега.