Направи ми впечатление обаче, че когато се върнаха в къщата — целите прогизнали, той беше странно превъзбуден. „Случи се малък инцидент“, подхвърли развеселено и се оттегли заедно с нея да се преоблекат. И разбира се, цяла вечер дума не обелиха за въпросното приключение. По-късно той ме попита дали бих се заела да направя портрет на Лиза и аз се съгласих. Не мога да ти кажа защо, но веднага ме загложди някакво лошо предчувствие. Нямаше как да откажа, ала започнах да отлагам — намирах всевъзможни извинения и ако можех, бих го забавила за неопределено време. Странно, защото тя би била превъзходен модел и нищо чудно след няколко сеанса двете да се опознаем по-добре, а това пък би уталожило притеснението ми, което винаги чувствам в нейно присъствие. Също така бих желала да нарисувам този портрет заради него, защото той винаги е бил добър приятел. Но ето… много съм любопитна да узная какво ще те разпитва за Пърсуордън. Както и какво ти имаш да кажеш за него.