Рециталът свърши, смехът й утихна и върху лицето на Клия се появи ново изражение, което не си спомнях да съм виждал преди. Нещо средно между съмнение и опасение, което заигра около устните й като сянка. С добре премерена, но и доста напрегната естественост тя добави:
— След това той ми предсказа бъдещето. Знам, че ще се изсмееш. Каза ми, че умее да гледа, ала само на определени хора и само когато е в настроение. Сигурно няма да повярваш, но най-подробно ми описа всичко, което ми предстоеше да изживея в Сирия. — Тя рязко извърна глава към стената и аз с учудване забелязах, че устните й треперят. Сложих ръка върху топлото й рамо и казах тихо:
— Клия, какво има?