Ние, които в крайна сметка сме само едни скромни сътрудници в областта на народопсихологията, какво друго можем да очакваме, освен да бъдем автоматично отхвърлени от страна на публиката, която мрази да й се месят в работата и това е разбираемо. И съвсем основателно. Тук няма несправедливост, защото и аз мразя да ми се месят в работата, колега, както и ти. Не, не става дума за огорчение, а за лош късмет. От всичките десет хиляди причини за непопулярността на моите книги аз ще си направя труда да ти посоча само първата, защото тя включва в себе си и останалите. Схващането на пуританската култура за изкуство се свежда до превъзнасяне на нейната нравственост и патриотизъм. Нищо друго. Дори ти, твърдоглави ми писателю, сигурно си даваш сметка, че подобно твърдение е подплатено с голяма доза нереалност. Въпреки това обаче то обяснява всичко. Пуританската култура — суров винен камък — не познава смисъла на изкуството. Как тогава ще милее за него? (Оставям религията на свещениците — нека върши поразиите си сред тях!)
Постепенно натрупваме собствените си антологии на злочестието, речниците си от глаголи и съществителни, нашите копули и герундии. Онзи симптоматичен полицай в лондонската мъгла пръв ни разкри това послание! Изникна като типичен бащински образ и без много думи, в едно-единствено изречение вмести цялата истина. И ето, значи двамата се бяхме озовали в чужд град, издигнат от сърма и кристали с цвят на сперма, чиито нрави, ако трябва да ги опишем, представляваха фантазиите на нашите объркани мозъци. Скъпи колега, предстои ни да научим най-трудния урок: истината не може да бъде насилвана, трябва да й се даде възможност да се защити! Чуваш ли ме? Курсът отново е сбъркан, гласът ти е стигнал твърде далеч. Чувам бученето на водата!
Докато пишех в стаята си снощи, зърнах мравка върху масата. Мина близо до мастилницата, спря нерешително пред белотата на листа, върху който бях написал думата „любов“; писалката ми се поколеба, мравката зави и тръгна обратно, а свещта ми ненадейно взе да капе и угасна. Кристални октави от жълта светлина затрептяха зад очните ми ябълки. Тъкмо се канех да започна едно изречение с думите: „Защитниците на любовта“, ала мисълта ми закапа заедно със свещта! По-късно, точно преди да заспя, ме осени идея. Върху стената над леглото написах с молив следните думи: „Какво да прави човек, когато не споделя собствените си схващания за любовта?“ После чух собствената си вбесена въздишка и заспах. На сутринта се събудих, пречистен като перфориран апендикс, и със сапуна за бръснене си написах чудна епитафия върху огледалото:
Що се отнася до защитниците на любовта, радвам се, че изчезнаха, защото непременно щяха да ме отведат към секса — този неизплатен борч, дето тегне над съвестта на моите съотечественици. Същината на въпроса! Истинската ядка, същността на този объркан свят и единственото поле за изява на нашия талант, колега Магаре. Има една точна, автентична и честна дума в тази област, която мигом ще предизвика онова вечно цвилене и кудкудякане, така типично за нашите родни интелектуалци! За тях сексът е или Златната треска, или Отстъплението от Москва. А за нас? Виж, ако наистина решим да бъдем за миг сериозни, аз ще ти обясня какво искам да кажа. (Кукай, кукай весело, дърпай свинското ухо.) Онова, което искам да кажа, е повече, отколкото си въобразяват. (Странната тъжна хермафродитска фигура в лондонския здрач — гвардеецът от улица „Ибъри“, който очаква титулувания джентълмен.) Не, това е съвършено друга област на проучване, до която не може да се стигне, преди да се пресече този мътен и мъгляв терен на половинчата духовност. Нашата тема, писачо, е една и съща, винаги и неизлечимо една и съща — ще я изпиша специално за теб буква по буква: л-ю-б-о-в. Пет букви, всяка съдържа цял том! Това е то слабото място на човешката душа, седалището на карцинома максима! Как така се е получило, че от древните гърци насам то винаги се смесва с клоака максима? И към тази неразбулена загадка ключа държат евреите, освен ако аз бъркам. Защото тази надарена и неприятна раса така и не позна истинското изкуство, ала изчерпа творческите си възможности в изграждането на нравствени системи, които натрапи на всички нас, буквално оплоди западноевропейската душевност с безброй идеи, основани на своето разбиране за „раса“, както и на сексуалното въздържание и подбор при продължаването на рода! Вече чувам как Балтазар ръмжи, мята се и цепи въздуха с опашката си. Но откъде, по дяволите, идват всички тези идеи за чиста кръв без примеси? Нима бъркам, като веднага се сещам за страховитите запрещения, изброени в Левит, и с тях си обяснявам маниакалнодепресивната ярост на Плимутските братя28 и на още цяла сюрия други черногледи сектанти? В продължение на векове стоим с тестиси, затиснати от скрижалите на Мойсей; оттам идва и бледият, плах и кастриран вид на нашите момичета и момчета. Оттам и деликатната дързост на нашите възрастни, осъдени на вечно юношество! Кажи нещо, писателю! Разбираш ли за какво ти говоря? Кажи ми, ако греша. Но моите представи за думата от пет букви — за която наистина се изненадвам, че не е включена в черния списък на английския печатар заедно с останалите три — са доста смели, съкрушителни и радикални. И то за целия й дяволски обхват — от частично разбитите младежки сърца до по-висшето мълчаливо съучастие на духа в… ами ако щеш, в непроменимите, абсолютни пътища на природата. Разбира се, братко, това предполага да си завреш гагата в неприличностите човешки. В главния отходен канал на душата. От видовете ни въздишки ще излезе цял атлас!
28
Секта на християни евангелисти, основана в Ирландия ок. 1828 г. от бившия англикански свещеник Дарби. Името си води от града, в който сектата установява своето първо седалище в Англия. — Б.пр.