Нито веднъж по време на тези мои посещения не се случи да видя Жюстин, пък и не направих опит. Понякога обаче сварвах Несим. Той никога не ни придружаваше по време на разходките или ездата; обикновено детето идваше само до нашия брод в реката, като водеше със себе си и един резервен кон за мен.
През пролетта Балтазар, който се бе възстановил напълно и отново се бе хвърлил всеотдайно в работата си, ни покани двамата с Клия да участваме в една церемония, която достави голямо удоволствие на присмехулния му нрав. Ставаше дума за тържественото поднасяне на цветя на гроба на Каподистрия по случай неговия рожден ден.
— Имам изричното разрешение на стария коцкар — поясни той. — Истината е, че сам си плаща за цветята всяка година.
Беше хубав слънчев ден, съвсем подходящ за излет, и Балтазар настоя да отидем пеш. Макар че букетът малко му пречеше, той не спря да говори с разпалени жестове. Суетата му по отношение на косата се бе превърнала в мания и най-накрая се бе оставил изцяло в ръцете на Мнемджиян, чиито процедури трябваше да заличат възрастта му, както сам се изразяваше. И наистина промяната бе забележителна. Беше се превърнал в стария Балтазар, когото всички познавахме, със замислените си черни очи, които гледаха с насмешка на хорската суетня. Както и на Каподистрия, от когото беше получил дълго писмо.
— Нямаш представа какви ги крои дъртият пергиш там, отвъд морето. Поел е по пътя Луциферов и се е отдал на черна магия. Ще ви прочета писмото, ала пред гроба му; там е най-подходящото място да чуете за неговите експерименти.
Гробището бе съвършено пусто и обляно в слънчева светлина. Очевидно, че Каподистрия не бе жалил средства, за да придаде величественост на своето вечно жилище. Единственото, което бе постигнал обаче, беше невероятна пошлост в украсата, която ужасно дразнеше окото. Херувими, каменни свитъци и цветни венци. Върху плочата бе изписано ироничното: „Не преждевременно изгубен, а преждевременно изчезнал“. Балтазар изхихика доволно, постави цветята върху гроба и му каза: „Честит рожден ден.“ После се обърна настрана, свали сакото и шапката си, защото точно по пладне слънцето напичаше със страшна сила, и тримата седнахме на една пейка под кипариса, докато Клия похапваше бонбони от карамел, а той затърси из джобовете си обемистия плик с изписани на машина страници — последното и най-дълго писмо от Каподистрия.
— Клия — рече, — ти трябва да ни го прочетеш. Забравил съм си очилата. Освен това искам да го чуя още веднъж, за да видя дали пак ще ми се стори така фантастично, както първия път. Ето!
Тя взе страниците послушно и започна да чете:
— „Скъпи М. Б.“…
— Инициалите — обади се Балтазар — са на прякора, който Пърсуордън ми бе прикачил: Меланхолия бореалис — нито повече, нито по-малко! В знак на почит към набедената ми еврейска потиснатост. Продължавай, скъпа Клия.
Писмото беше на френски.
— „Скъпи приятелю, давам си сметка, че ти дължа някакво описание на новия ми начин на живот, но макар и да ти пиша често, по навик избягвам темата. Защо ли? Ами сърцето ми се свива при мисълта за презрителния ти смях. Странно, защото никога не съм бил чувствителен човек, нито пък някога съм се засягал от мнението на околните. Има и нещо друго. Трябваше да започна с дълго и досадно обяснение за неудоволствието и стеснението, които винаги съм изпитвал по време на сбирките на Кабал, когато светът трябваше да ни изглежда потопен в абстрактна доброта. Тогава още не знаех, че моят път не е пътят на Светлината, а на Мрака. Тогава тези две неща ги бърках — от морална или етическа гледна точка — искам да кажа, доброто и злото. За мен пътят, който следвам, представлява чисто и просто противотежестта — долният край на дъсчената люлка, така да се каже, благодарение на която другият край стои вдигнат високо във въздуха. Магията! Спомням си как веднъж ми цитира откъс (тогава ми се стори пълна глупост) от Парацелз. Доколкото се сещам, добави, че дори такива безсмислици би трябвало да означават нещо. Така е! «Истинската алхимия, която учи как да се направят или видоизменят петте несъвършени метала, не изисква нищо друго освен метали. Съвършените метали са направени от несъвършените — единствено чрез тях и с тях; защото с други примеси се получава Lima (илюзия), а само с металите се получава Sol (мъдрост)»