Джек Лондон
Кълна се в костенурките на Тасман
I
Принципността, редът и самообладанието бяха изваяли лицето на Фредрик Травърс. Това беше силно, сурово лице на човек, свикнал да властвува, човек, който е използувал властта си разумно и с мярка. Порядъчният живот бе запазил кожата му свежа и бръчките, врязали се в нея, бяха добродетелни бръчки. Тежкият и всеотдаен труд бе оставил благотворния си отпечатък, и толкоз. Всяка черта у този човек говореше за едно и също нещо, от ясната синева на очите до буйната коса на главата, светлокестенява, леко прошарена и вчесана на прав път над високото чело. Беше мъж със сериозна външност и светлият летен костюм напълно прилягаше за неговата жизненост на тези години, докато същевременно не крещеше, че собственикът му е и притежател на безброй милиони долари и имоти.
Защото Фредрик Травърс не обичаше да бие на очи. Колата, която го чакаше под покрития вход, беше скромно черна. Беше най-скъпата кола в околията, но въпреки това не му се искаше да подчертава Цената и конските й сили, като профучава подобно на черен пламък през панорамата, която в по-голямата си част бе също негова — от пясъчните дюни и вечния зной на вълните на Тихия океан, през плодородните крайречни ливади и планински пасища до Далечните върхове, обрасли с гори от секвоя и увенчани с мъгли и облаци.
Шумолене на женски поли го накара да погледне през рамо. И в държането му пролича едва доловимо раздразнение. Не че бе причинено от дъщеря му. Каквото и да го причиняваше, то като че ли лежеше на писалището пред него.
— Кажи ми пак как беше това чуждестранно име? — попита тя. — Положително никога няма да го запомня. Ето на, донесох си и тефтерче да го запиша.
Гласът й бе нисък и равнодушен, а тя беше висока, добре сложена млада жена с гладка кожа. Гласът и самодоволството й издаваха и у нея белезите на придобитото чувство за ред и самообладание.
Фредрик Травърс хвърли поглед към подписите;! на едно-две писма върху писалището.
— Бронислава Пласковейская Травърс — прочете той, а след това продиктува буква по буква трудната първа половина и дъщеря му си го записа.
— Виж какво, Мери — добави бащата, — помни,Ц че Той винаги е бил развейпрах и трябва да бъдещ по-снизходителна към тая негова дъщеря. Дори самото й име някак… ъъъ… смущава. Не съм виждал от години, а колкото до нея… — Едно мръдване на раменете изрази накратко опасенията . Той се усмихна и направи усилие да се покаже духовит: — Както и да е, те са толкова твои сродници колкото и мои. Щом той е мой брат, на теб е чичо И щом тя е моя племенница, вие сте братовчедки. Мери кимна.
— Не се тревожи, татко. Ще бъда мила с нея, бедничката . Каква беше по народност майка й, та й дала такова ужасно име?
— Не зная. Рускиня или полякиня, или испанка Том все такива ги вършеше. Била е артистка или; певица… не помня. Запознали се в Буенос Айрес. Тя избягала с него. Мъжът й…
— Значи е била вече омъжена!
Изумлението на Мери бе непресторено и спонтанно и неговото раздразнение пролича по-рязко. Не беше искал да го каже. То му се изплъзна.
— После е имало развод, разбира се. Подробностите изобщо останаха неизвестни. Майка й умряла в Китай… не; в Тасмания. В Китай Том… — Устните му се затвориха почти с щракане. Нямаше да се изтървава повече. Мери почака, после се запъти към вратата и там се поспря.
— Определих й стаите над розовата градина — каза тя. — И сега ще хвърля последен поглед.
Фредрик Травърс се обърна към писалището, като че ли за да прибере писмата, но промени намерението си и бавно и замислено ги препрочете.
Скъпи Фред,
Отдавна не съм бил толкова близо до родния дом и би ми се искало да се отбия. За съжаление проиграх всичко с Юкатанския си проект (мисля, че ти писах за това) и както обикновено съм без пукната пара. Би ли могъл да ми заемеш парите за пътуването? Иска ми се да пристигна с първа класа. Нали знаеш, Поли е с мен. Чудя се как ли ще се разберете двамата.
Том
П. П. Ако не ти представлява трудност, изпрати ги парите с обратна поща.
Другото писмо беше написано, както му се стори, със екранен, не американски, но явно женски
почерк:
Мили чичо Фред,
Татко не знае, че ти пиша това писмо. Той ми каза какво ти е писал. То не е вярно. Той се връща, за да умре у дома. Не го знае, но аз говорих с лекарите. И ще трябва да се върне у дома, защото ние нямаме пари. Ние сме в едно никакво пансионче и то не е място за татко. Цял живот е помагал на хората и сега е дошло времето да се помогне на него. Не е проиграл всичко в Юкатан. Аз бях с него и зная. Той вложи там всичко, каквото имаше, и го ограбиха. Той не умее да си служи с такива средства, с каквито си служат нюйоркчаните. Това обяснява всичко и аз съм горда, че не умее.