Той все се смее и казва, че никога не ще мога да се разбера с теб. Но аз не съм съгласна. Освен това досега още не съм виждала истински кръвен сродник, а пък ти имаш дъщеря. Само като си помисля!. .. Истинска жива братовчедка!
Предварително благодаря. Твоя племенница: Бронислава Пласковейская Травърс
П. П. Няма да е зле да изпратиш парите телеграфически, иначе изобщо няма да видиш татко. Той не знае колко е болен, а ако срещне някого от старите си приятели, току виж, че тръгнал на някое безсмислено приключение. Започва да говори за Аляска. Казва, че тя щяла да изкара треската от костите му. Моля ти се, помни, че трябва да платим за пансиона, иначе ще пристигнем без багаж.
Б. П. Т.
Фредрик Травърс отвори вратичката на голям вграден сейф и акуратно прибра писмата в отделение с надпис „Томас Травърс“.
— Бедният Том! Бедният Том! — въздъхна той на глас.
II
Голямата лека кола чакаше на гарата, а Фредрик Травърс се вълнуваше, както се вълнуваше винаги от далечната локомотивна свирка на влака, носещ се надолу по долината на река Айзък Травърс. Пръв от всички запътили се на запад бели Айзък Травърс бе видял пред очите си тази великолепна: долина, пълните й със сьомга води, богатите крайречни ливади и склоновете, обрасли с девствени гори. След като ги видя, той я завладя и никога вече те я остави. „Обеднял покрай земята“, бяха казвали за него по времето, когато Западът още не беше гъсто населен. Но то е било в онези дни, когато златните находища се бяха изчерпали, когато не бе имало прекарани пътища, нито влекачи, които да превеждат платноходите през опасната плитчина, и когато моторната му мелница работеше, пазена от въоръжена охрана, която да я защищава от грабителите индианци от племето кламати, докато се меле зърното Крушата не пада по-далече от дървото и онова, което Айзък Травърс бе завладял, Фредрик Травърс запазил. Това беше същата онази твърда воля да задържат. И двамата се бяха оказали далновидни;! И двамата бяха предвидили преобразуването на Крайния запад, идването на железницата и възникване! на новото владение край брега на Тихия океан.
Фредрик Травърс се вълнуваше от локомотивната свирка и поради това, че повече, отколкото някой друг, тази железница бе негова. Баща му бе умрял със стремежа да докара железопътната линия през планините, което възлизаше на сто хиляди долара за всяка миля. Той, Фредрик, я беше докарал. Беше седял цели нощи над проекта за тази железница; беше откупвал вестници, бъркал се беше в политиката и субсидирал партийните машинации и беше ходил на поклонение, неведнъж, на собствени разноски при железопътните големци на Изток. Макар цялата околия да знаеше колко мили прекосява линията през неговите земи по правото на сервитута за преминаване, никой в околията не помисляше, нито имаше представа за броя на доларите, похарчени за гаранции и железопътни акции. Беше направил много за околията си и железницата беше последното и най-голямото му постижение, венец на усилията на семейство Травърс, важното и великолепно дело, завършено едва вчера. Тя работеше от две години и най-висшето доказателство за правотата на предвижданията му предстоеше вече да дава дивиденти. А се очакваше и много по-голяма награда. Чуваше се, че името на следващия губернатор на Калифорния щяло да бъде Фредрик А. Травърс.
Двадесет години бяха минали, откакто не се беше виждал с по-големия си брат, а и тогава го беше видял след промеждутък от десет години. Добре си спомняше тази нощ. Том беше единственият човек, който се осмеляваше да мине през плитчината по тъмно, и този последен път, между свечеряването и зората, с излезлия югоизточен вятър, беше дошъл и пак си беше отишъл с шхуната си. Не беше предупредил за идването си — тропот на копита среднощ, запенен кон в обора и Том се появи с морска сол по лицето, както заяви майка му. Само един час остана тогава и си отиде със свеж кон, а пристъпи от дъжд трополяха по прозорците, засилилият се вятър стенеше в секвоите и споменът за посещението му остана като полъх — свеж и силен — от развилнялата се стихия вън. Една седмица след това пристигна митническият катер „Мечка“, който бил цялото това време блъскан от морето и държан от плитчината, и в местния;вестник се бе появила дописка с предположения, намеци за стоварено голямо количество опиум и за напразното търсене на тайнствената шхуна „Халцион“. Само Фред и майка му и неколцина слуги индианци знаеха за схваналия се кон
и за хитроумния начин, по който след това бил върнат скришом в рибарското село на брега.