— Господ знае с колко галона — засмя се Фредрик, като кимна на шофьора. — Тогава те търкаляха на бъчва, за да я изкарат, доколкото си спомням
— О! Разправяйте още! — извика Поли и запляска с ръце.
— Ето го и парка — рече след малко Фредрик,! като посочи гъстак от девствени секвои в първата падина на по-големите хълмове.
— Татко удари там три мечки гризли за един следобед — забеляза Том.
— Аз подарих четирийсет акра на града — продължи Фредрик. — Татко купи четвърт квадратна миля от Лерой по един долар акърът.
Том кимна и искрите и блясъкът в очите му, както тези у неговата дъщеря, бяха нещо, което никога не се появяваше в очите на брат му.
— Да — потвърди той, — Лерой, негърът, женен за индианка. Спомням си, когато ни занесе и двамата на гръб до Алайъщс през нощта, когато индианците изгориха ранчото. Татко остана да се бие.
— Но не можа да спаси мелницата. Това беше сериозна крачка назад за него.
— И все пак той повали четирима индианци. Сега искрите и блясъкът се появиха в очите на Поли.
— Борец срещу индианците! — възкликна тя. Разкажете ми за него!
— Разправи й за ферибота Травърс — каза Том.
— Това е един ферибот на река Кламат, по пътя за Орлиънс бар и Сискию. Много кервани отиваха до находищата в ония дни и между другото татко си беше запазил периметър там. Имаше и плодородна земя на платото. Той направи висящ мост — с помощта на моряци оплете телените въжета на самото място с материали, докарани от крайбрежието. Излезе двайсет хиляди долара. Първия ден, когато го откри, осем хиляди мулета минаха по него по долар на глава, да не говорим за събраното от пешаците и конниците. Същата нощ реката придойде. Мостът беше сто и четирийсет фута над равнището на реката при ниски води. Но тя придойде повече от това и отнесе моста. Щеше да натрупа пари, ако не беше станало това.
— Аз исках да разправиш съвсем друго — нетърпеливо го прекъсна Том. — Точно на ферибота татко Травърс и старият Джейкъб Ванс бяха изненада ни от боен отряд индианци от Лудата река. Старият Джейкъб паднал убит пред самата врата на хижата. Татко вмъкнал трупа вътре и се държал срещу индианците цяла седмица. Татко беше чудесен стрелец. Той погребал Джейкъб под пода на хижата.
— Аз още поддържам ферибота — продължи Фредрик, — макар сега да няма такова движение, както едно време. Превозвам стоките по коларския път до Резервата, а оттам с товарни мулета нагоре по Кламат чак до ръкавите на Малката сьомга. Имам дванайсет магазина сега по тия места, автобусна линия до Резервата и хотел в самия Резерват. Движението на туристи се разраства.
А момичето местеше любопитен замислен поглед от единия брат към другия, докато те тъй различно обрисуваха в приказките си самите себе си и живота.
— Да, татко беше истински мъж — промърмори Том.
В гласа му прозвуча сънлива нотка, която веднага накара момичето да го погледне с безпокойство. Колата беше влязла в гробищата и сега спря пред солидна гробница на билото на хълма.
— Рекох си, че може би ще искаш да я видиш — казваше Фредрик; — вдигнах този мавзолей самичък. повечето със собствените си ръце. Майка го искаше. Имотът беше страшно обременен със задължения.
Най-евтиното предложение, което получих от
предприемачите, беше единадесет хиляди. Аз го построих сам за малко повече от осем.
— Трябва да си работил нощем — промърмори Том с възхищение и още по-свенливо отпреди.
— Работих, Том, работих. Много нощи на фенер. Бях толкова зает. Тогава преустройвах водопровода. .. артезианските кладенци бяха секнали… а майка не беше добре с очите. Помниш ли… тя имаше перде… аз ти писах, беше твърде слаба, за да тръгне на път, и аз докарах специалистите от Сан Франциско. О, бях потънал до гуша в работа. Тъкмо слагах в ред бедственото положение на параходната линия до Сан Франциско, основана от татко, и плащах лихвите върху ипотеките, които възлизаха на сто и осемдесет хиляди долара.
Прекъсна го тихо хъркащо дишане. Том, оборил брадичка на гърдите, спеше. Поли погледна чичо си многозначително. После баща й неспокойно се размърда и повдигна сънливи клепки.
— Дяволски топъл ден — каза той за извинение и весело се засмя. — Просто съм заспал. Не сме ли вече близо до дома?
Фредрик кимна на шофьора и колата се понесе нататък.
III
Къщата, която Фредрик Травърс бе построил, когато се беше замогнал, беше обширна и скъпа, без излишества, и удобна, без повече претенции, отколкото естествено се падат на най-хубавата къща в околията. Атмосферата в нея беше точно такава, каквато той и дъщеря му можеха да създадат. Но — през дните, които последваха завръщането у дома, на брат му, всичко това се промени. Нямаше го вече мирния и улегнал покой. Фредрик не беше нито, спокоен, нито доволен. Имаше необичайно раздвижване в живота и нарушаване на установени правила и традиции. Закуските и обедите бяха нередовни и се протакаха дълго; често в полунощ се претопляше ядене за вечеря и в най-неподходящи часове ехтеше смях.