Фредрик беше въздържан във всичко. Чаша вино на вечеря беше най-голямото му излишество. Позволяваше си три пури на ден, а и тях изпушваше или на широката веранда, или в пушалнята. За какво иначе ще има пушалня? Цигари не понасяше. Но брат му непрекъснато свиваше тънки цигари от амбалажна хартия и ги пушеше където му падне. Тютюневи трохи можеше винаги да се намерят на голямото кресло, където често седеше, и между възглавниците по канапетата в нишите на прозорците. Ами коктейлите! Отрасъл под строгия надзор на Айзък и Илайза Травърс, Фредрик смяташе, че силните питиета оскверняват дома му. Древни градове са били затривани от божия гняв точно за такива неща. Преди обяд и вечеря Том, подпомогнат и поощряван от Поли, приготвяше безброй различни питиета, а тя беше голяма майсторка на чудновати бъркочи, научени в разните краища на света. В такива моменти на Фредрик му се струваше, че бюфетната и трапезарията се превръщат в барове. Когато подхвърли това под формата на шега, Том заяви, че ако спечели състояние, ще направи по едно барче въз всяка жилищна стая на дома си.
В къщата имаше повече млади мъже, отколкото преди, и те помагаха за консумирането на коктейлите. Фредрик би искал с това да обясни присъствието им, но знаеше, че не е така. Брат му и братовата му дъщеря правеха това, което той и Мери не бяха съумели да направят. Те бяха магнитът. Те притегляха младостта, радостта и смеха. Къщата гъмжеше от млади хора. Непрекъснато, ден и нощ, клаксоните на колите се чуваха нагоре-надолу по настланите с чакъл алеи. Устройваха се пикници и излети, лунни разходки с платноходи в залива и често нощем многобройните спални бяха пълни, както никога преди. Том трябваше да повтори всичките си момчешки скиторения, да лови пак пъстърва на Ьул Крийк, да бие пъдпъдъци в Уолкотовата прерия, да удари елен на Кръглата планина. Този елен беше източник на огорчение и срам за Фредрик. Ами ако елените сега бяха забранени? Том беше победоносно докарал вкъщи рогача и жизнерадостно го нарече „планинска сьомга“, когато той бе поднесен и изяден на собствената трапеза на Фредрик.
Устройваха се угощения с печени миди на носа
в края на залива и други долу, при тътнещия прибой на вълните; и Том разказваше безсрамно за „Халцион“ и за докараната контрабанда и попита Фредрик пред всички как е успял да върне коня на рибарите, без да го открият. Всички млади мъже участвуваха в конспирацията на Поли да угажда на Том във всичко, каквото пожелае. И Фредрик научи истинската история за убиването на елена: за това как е бил купен от претъпкания с елени парк „Голно дън Гейт“; как е бил докаран в кафез с влака, с конски впряг и с товарно муле до дебрите на Кръглата планина; как Том заспал на пусия, когато прекарали оттам елена за първи път; как го гонили младежите; за изморените до смърт яздитни коне; за катеренето и паданията и как го хванали на Поляната! на изгореното ранчо; и най-после за победоносната връхна точка, когато еленът бил прекаран край Том за втори път и той го повалил от стотина крачк.и Фредрик усети някаква смътна болка от всичко това. Било ли му е някога оказвано подобно внимание?
Имаше дни, когато Том не можеше да излезе, когато веселията на открито се отлагаха, когато, все пак център на общото внимание, той седеше и беше в голямото кресло, от време на време се събуждаше по този свой неочаквано странен, жив начин, свиваше той цигара и искаше да му донесат неговото юкълели — нещо като миниатюрна китара измислена от португалците. Тогава подрънкваше струните, подрънкваше, сложил настрана запалената цигара, застрашаваща полираното дърво, и плътният му баритон прозвучаваше в разни „хулахула“ на Южните морета и весели френски и испански песни.
Една от тях особено много се хареса на Фредрик. Любимата песен на някакъв таитянски крал — обясни му Том, — последния от династията Помаре, който сам я композирал и често я пеел с часове, легнал на рогозките си. Тя се състоеше от повторение на няколко срички. Те бяха „Е меу ру ру а вау“ и нищо повече, които безкрайно се повтаряха във в величествен, непрекъснато променящ се напев, акопанирани с тържествени акорди на юкълели. Поли с голямо удоволствие помогна на чичо си да я учи, но когато в желанието да се потопи в жизнерадостната вълна на живота, която заливаше брат му и я запяваше, Фредрик забелязваше потиснатост