у слушателите, което се разрастваше от хихикане и потиснато кикотене в гръмогласен смях. За своя погнуса и изумление той научи, че простата фраза, която безкрай повтаряше, била не друго, а „Аз съм толкова пиян“. Бяха го направили на глупак! Много пъти, тържествено и с увлечение, той, Фредрик Тразърс, бе съобщавал колко е пиян. След това тихомълком се измъкваше от стаята, щом запееха тази песен. Нито пък обяснението на Поли, че последната дума била „щастлив“, а не „пиян“, можа да го примири, защото тя се видя принудена да признае, че старият крал бил пияница и бил винаги на градус, когато подхващал песента.
Фредрик беше непрекъснато потиснат от чувството, че е вън от играта. Беше общителен и обичаше забавленията, макар от по-нравствен и по-достоен вид от тези, към които имаше слабост брат му. Той не можеше да разбере защо в миналото младите бяха обявили дома му за скучен и бяха идвали само в тържествени и официални случаи, докато сега бяха започнали да се стичат при брат му, но не и при него. Не му харесваше и това как младите жени се умилкват около брат му и го наричат Том и съвсем не можеше да търпи факта, че усукваха и дърпаха пиратските му мустаци уж за наказание, когато схващаха значението на прекалено дръзките му понякога закачки.
Подобно поведение оскверняваше паметта на Айзък и Илайза Травърс. Създаваше прекалено весела атмосфера в къщата. Разтегателната маса изобщо не се прибираше, а в кухнята имаше допълнителни прислужници. Закуската се протакаше от четири до единадесет, а полунощните вечери, съпроводени с плячкосване на бюфетите и с оплаквания от страна на слугите, ядосваха Фредрик. Къщата се беше превърнала в ресторант, в хотел — мислеше той с ирония към самия себе си, — а имаше моменти, когато изпитваше голямо желание да скръцне със зъби и да наложи отново стария ред. Но някак си старата магия на деспотичния му брат му действуваше твърДе силно и понякога той го заглеждаше почти със страхопочитание, като се мъчеше да прозре алхимиЯта на очарованието, смутен от светлините и огньовете в братовите му очи и от познанието на далечни места и буйни нощи и дни, изписано на лицето му.
Какво беше това? Какъв царствен дух го бе обладал? … Него, безотговорния и нехайния? Фредрик си спомняше един ред от старата песен: „По пътища блестящи той дойде“. Защо му напомняше брат у този ред? Нима той, който в детството не е прегазвал никакви закони, който в зрялата си възраст бе издигнал над всякакви закони, наистина бе намерил блестящите пътища?
В това имаше несправедливост, която озадачаваше Фредрик, докато не намери утеха в размишленията как Том е провалил живота си. А после, в неспокойни промеждутъци, се разтушаваше и укрепваше гордостта си, като развеждаше,Том из имението.
— Много нещо си направил, Фред — казваше Том, — много нещо.
Той го казваше често и често задрямваше в голямата, плавно движеща се кола.
— Всичко подредено, хигиенично и като от кутийка извадено: нито един стрък трева не на място — забеляза Поли. — Как изобщо успяваш да го направиш? Не бих искала да бъда стрък трева в твоя живот — заключи тя и леко потрепери.
— Много си работил — каза Том.
— Да, много работих — потвърди Фредрик. — Заслужаваше си.
Щеше да каже още нещо, но странният блясък в очите на момичето го накара да замълчи с неловко чувство. Долавяше, че Поли го преценява, оспорва правотата му. За първи път почтената му кариера за създаване на благосъстояние в една околия бе поставена под въпрос, и то от едно никакво девойче, дъщеря на разсипник, самото то лекомислена, вятърничава чужденка. :
Сблъскването между двамата беше неизбежно; Той изпитваше неприязън към Поли от първия миг на запознанството им. Нямаше нужда тя да го търси. От самото й присъствие му ставаше чоглаво. Долавяше недоизреченото й неодобрение, при все че имаше моменти, когато тя не се задоволяваше само о това. Нито пък се церемонеше. Говореше прямо, като мъж, и така, както никой мъж не се беше осмелявал да му говори.
— Интересно дали някога ти домъчнява за неща, които си изпуснал? — каза му тя. — Случвало ли е се е поне веднъж в живота да се развилнееш и да
обърнеш всичко наопаки? Случвало ли ти се е някога да се напиеш? Или да пушиш, докато премалееш? Или да проявиш характер и честно и почтено да си затвориш очите пред божиите заповеди.
— Виждал ли си друга като нея? — задавено се изсмя Том. — Копие на майка си!