Противопоставянето на двете момичета бе неизбежно. Какъвто бащата, такава и дъщерята. Мери не беше нищо повече от бледа сянка на блестящ победоносен пълководец. У Фредрик бе дълбоко насадено чувството на пестеливост по отношение на дрехите. Той добре знаеше колко скъпи са дрехите на Мери, но не можеше да затвори очи пред факта, че правените без много замисляне импровизации на Поли, евтини и явно непреднамерени, бяха винаги добри и много по-сполучливи. Вкусът й беше безпогрешен. Умението й да се загърне с шал бе неподражаемо. С обикновено шалче тя вършеше чудеса.
— Тя просто грабва това-онова — оплакваше се Мери. — Дори не пробва. Тя се облича за петнайсет минути, а когато отива да плува, кара момчетата да изскачат от съблекалните. — Възхищението на Мери бе искрено и безмерно. — Не разбирам как го прави. Никой не би посмял да носи тези цветове, но те изглеждат съвсем добре на нея.
— Винаги се е заканвала, че когато окончателно
се разоря, ще стане модистка и ще прехранва двама ни — обади се Том.
Фредрик, поглеждайки над вестника, стана свидетел на една назидателна сценка: Мери (той го знаеше със сигурност) се беше гласила цял час, преди да се покаже.
— О! Колко хубаво! — веднага се обади Поля. И Очите и лицето й светеха от искрено удоволствие, а ръцете описваха във въздуха нейния възторг. Но защо не сложиш тази панделка… тъй… ей тъй?
Ръцете й литнаха да се заемат с тази работа и за миг чудото на добрия вкус и разликата, постигната от докосването й, стана очевидна дори за Фредрик.
Поли беше като баща си, щедра до глупост с оскъдните си богатства. Мери хареса едно испанско ветрило — мексиканско съкровище, останало от една от гранддамите при двора на император Максимилиан. Поли цялата светна от радост. Мери се видя в същия миг собственица на ветрилото и трябваше да се бори със създалото се у нея впечатление, че е направила услуга, като го е приела. Само една чужденка можеше да постъпва така, а Поли беше правила подобни подаръци на всички млади Такъв си й беше обичаят. Можеше да е дантелена кърпичка, розов бисер от островите Паумоту или гребен от морска костенурка. Нямаше значение Каквото и да е, заглеждаха с възхитен поглед, беше тяхно. За жените, както и за мъжете, тя беше неотразима.
— Не смея вече от нищо да се възхищавам оплакваше се Мери. — Харесам ли нещо, тя го взима и веднага
ми го подарява.
На Фредрик и през ум не му беше минавало, че е възможно да съществува подобно създание, жените от неговата народност, от неговата родина, бяха допускали, че то е възможно. Той беше уверен, че какзото и да правеше Поли — лишавайки се от нещо с проявената й щедрост, буйният й възторг или гальовното като на птичка държане, — е съвършенно искрено. Екстравагантните й настроения ежедневно го шокираха и очароваха. Гласът й бе променлив както чувствата. Нямаше равни тонове и, тя говореше с ръцете си. От друга страна, в нейната уста английският ставаше нов и красив език, мек,
ясен, с дръзко фразиране и многозначителна изразителност, в които се криеха тънкости и нюанси толкова недвусмислени и неприкрити, колкото и неочаквани у едно тъй наивно и непресторено момиче. Той се будеше нощем и пред затворените му очи възникваха ярки спомени за нейното обръщащо се назад живо, засмяно лице.
IV
Каквато дъщерята, такъв и бащата. Той също бе неотразим. Целият свят все още го зовеше и непознати хора идваха от време на време с вестите на този свят. Никога досега в дома на Травърс не бяха идвали такива посетители. Някои идваха с походка, която напомняше морските вълни. Други бяха навъсени главорези; трети бяха изсушени от треска и жълти; но във всички тях имаше нещо странно и чуждоземно. Приказките им също бяха странни и чуждоземни, за непредполагани и несънувани от Фредрик неща, макар да му беше ясно какви са тези мъже: любители на приключения, луди глави, хора без задължения към обществото. Но голямото нещо, в което нямаше съмнение, беше любовта и верността, които хранеха към своя водач. Те го наричаха с различни имена — Черния Том, Блондина, Мъжагата Травърс, Том Бързея, — ала най-често му викаха капитан Том. Проектите и предложенията им бяха също толкова разнообразни, от търговеца от Южните морета, открил нов остров с гуано, и латиноамериканеца, заловил се с назряваща революция, след това търсене на злато в Сибир и златоносен пясък в горното течение на Къскокийм, до по-тъмни неща, за които се говореше само шепнешком. А капитан Том изказваше съжаление за временното неразположение, което не му позволяваше да тръгне веднага с тях, и продължаваше да седи и все повече и повече да дреме в голямото кресло. Поли беше тази, която с фаммлиарност не по вкуса на чичо й дръпваше хората настрана и ги осведомяваше, че капитан Том никога вече не ще излезе пак на блестящите пътиЩа. Но не всички идваха с проекти. Мнозина идваха на приятелско посещение при техния главатар от старите незабравими дни; понякога Фредрик сам