— Според собствените й признания Уенди Тайнс е работила със и в близост до прокуратурата, господин Портной. Мога да накарам стенографката да прочете онази част от протокола, в която госпожица Тайнс говори за полицая, присъствал на местопроизшествието, както и за връзките, които през цялото време е поддържала с прокуратурата.
— Това не я прави прокурорски служител.
— Това е въпрос на семантика и господин Портной го знае добре. Неговата институция не би възбудила дело срещу моя клиент, ако не беше Уенди Тайнс. Целият случай — престъпленията, в които обвиняват моя клиент — произтича от опитите на госпожица Тайнс да му заложи капан. Без нея нямаше да издадат заповед за обиск.
Портной прекоси залата.
— Ваша Чест, дори госпожица Тайнс да е представила случая в прокуратурата, нима всеки свидетел или жалваща се страна биха могли да се смятат за наши сътрудници…
— Чух достатъчно — заяви съдия Хауърд. Удари с чукчето и стана. — До утре сутринта ще ви уведомя за решението си.
Глава 2
— Пълен провал — каза Уенди на Портной, щом излязоха в коридора.
— Съдията няма да ги отхвърли.
Уенди не беше толкова сигурна.
— В известен смисъл се получи добре — продължи той.
— Какво имаш предвид?
— В казуса е заложено твърде много, за да се отхвърлят улики — поясни Портной и посочи към адвоката на противниковата страна. — Флеър успя само да ни покаже каква стратегия ще следва по време на процеса.
На известно разстояние от тях Джена Уилър, бившата жена на Дан Мърсър, отбиваше въпросите на репортер от конкурентна телевизия. Дори когато се събираха улики против бившия й съпруг, Джена оставаше негов непоколебим поддръжник и твърдеше, че обвиненията срещу него са измислени. Нейната позиция, която Уенди намираше за трогателна, но и за доста наивна, бе превърнала Джена в нещо като градски парий.
Още по-нататък Флеър Хикъри отговаряше на репортерите. Те, разбира се, го обичаха, както го обичаше и Уенди, когато отразяваше съдебните казуси, в които той се изявяваше. Флеър бе впечатляваща личност. Ала сега, застанала на свидетелската скамейка, тя се бе убедила, че освен бляскав той можеше да бъде и безмилостен.
Уенди свъси вежди.
— Флеър Хикъри не е никак глупав.
Флеър бе възнаграден с бурен смях от раболепната преса, потупа няколко журналисти по гърба и се оттегли. Когато най-сетне Флеър остана сам, Уенди с изненада видя Ед Грейсън да се приближава към него.
— Охо! — каза тя.
— Какво?
Уенди кимна с глава към тях. Портной проследи погледа й. Грейсън, едър мъж с ниско подстригана посивяла коса, застана до Флеър Хикъри. Двамата се вторачиха един в друг. Грейсън се приближи още малко и навлезе в пространството на Флеър. Ала Флеър не помръдна.
Портной направи няколко крачки в тяхна посока.
— Господин Грейсън?
Лицата им бяха на сантиметри едно от друго. Грейсън обърна глава в посока на гласа, който го бе повикал. Взря се в Портной.
— Наред ли е всичко? — попита Портной.
— Съвсем — отвърна Грейсън.
— Господин Хикъри?
— Превъзходно, адвокате. Бъбрим си като стари приятели.
Грейсън заби поглед в Уенди и на нея отново не й хареса онова, което забеляза в очите му.
Хикъри рече:
— Е, ако сме свършили, господин Грейсън…
Грейсън не каза нищо. Хикъри се обърна и излезе. Грейсън се приближи до Портной и Уенди.
— Какво бих могъл да направя за вас? — попита Портной.
— Нищо.
— Може ли да попитам за какво разговаряхте с господин Хикъри?
— Може — отвърна Грейсън и погледна към Уенди. — Мислите ли, че съдията повярва на историята ви, госпожице Тайнс?
— Това не беше история — възрази тя.
— Но не беше и самата истина, нали така?
Ед Грейсън се обърна и си тръгна.
Уенди рече:
— Какво, по дяволите, беше това?
— Нямам представа — отвърна Портной. — Не се притеснявай от него. Нито от Флеър. Добър е, но няма да спечели рунда. Прибери се, налей си питие, всичко ще е наред.
Уенди не се прибра. Отправи се към телевизионното си студио в Сикокъс, Ню Джърси, което гледаше към спортния комплекс „Медоуландс“. Гледката не я успокояваше. Представляваше мочурливо мокро място, което се превиваше под тежестта на непрекъснатите строителни работи. Тя провери електронната си поща и видя, че има съобщение от шефа си, изпълнителния продуцент Вик Гарет. Съобщението бе може би най-дългото, което Вик бе пращал по имейла. В него пишеше: „Искам веднага да те видя“.