— Няма да го огласявам. Няма да назова източника на информацията.
— Ами, не знам.
Не беше време за размяна на любезности. Тя бе предложила моркова. Време беше да покаже и тоягата.
— Виж, вече споменах, че няма да издам източника си, но ако не ми кажеш, няма да оставя това така. Ще се разровя. Ще изровя всеки скелет, на който попадна, за да открия истината. И тогава всички източници ще станат ясни.
— Мразя да ме заплашват.
— А аз мразя да пречат на работата ми.
Той въздъхна.
— Както казах, не беше кой знае какво. Пък и не съм сигурен във фактите.
— Но?
— Но, е, звучи по-лошо, отколкото бе в действителност, но според клюката Фил е бил заловен в сграда, в която не е трябвало да бъде. С една дума, влизане с взлом в чуждо жилище.
— Крадял ли е?
— За бога, не — отвърна той, като че ли това бе най-нелепото нещо, което е чувал. — Забавлявал се е.
— Значи вие, момчета, влизате с взлом някъде заради едното забавление?
— Имам приятел, който учеше в Хампширския колеж. Знаеш ли го? Както и да е, той получи петдесет точки за кражбата на автобуса на кампуса. Някои от професорите настояваха да бъде изключен, но, също като при Фил, това бе част от някаква игра. За наказание го отстраниха от лекции за две седмици. Признавам, че и аз съм участвал в подобни игри. Момчетата от моя отбор оцветиха със спрей автомобила на един професор. Трийсет точки. Мой приятел открадна писалката от катедрата на гостуващия ни поет, лауреат на някаква награда. Играта се разпространяваше из цялото студентско градче. Всъщност спалните се състезаваха помежду си.
— В какво се състезаваха? — попита тя.
Лорънс Черстън се усмихна.
— В лова, разбира се — отвърна той. — Лов на лешояди.
Глава 32
„Не бива да ловуваме повече…“
Беше й го казал Келвин Тилфър.
Това вече имаше някакъв смисъл. Тя се обърна към Лорънс Черстън за повече подробности за „белязаното лице“ и всичко останало, но не научи нищо друго. По време на лова Фил Търнбол бил заловен на място, където не е трябвало да бъде. Изгонили го. Край.
Уенди се върна при колата си и взе телефона, за да позвъни на Фил.
Бяха постъпили шестнайсет съобщения.
Първата мисъл накара сърцето й да заседне в гърлото: „Нещо е станало с Чарли“.
Тя бързо натисна бутона, за да влезе в гласовата поща. Още щом чу гласа на сина си, сърцето й се отпусна. Чувствата, които я заляха при второто съобщение обаче, бяха от малко по-различно естество.
Здрасти, Уенди, аз съм Бил Джулиано от новините на Ей Би Си. Искаме да говорим с теб относно обвиненията в неуместно поведение от твоя страна… БИП.
Правим материал за отношенията между вас и вашия шеф и бихме искали да чуем гледната ви точка… БИП.
Един от хората, за които твърдите в предаването си, че са педофили, използва скорошната информация за вашата сексуална агресивност, за да иска нов процес. Твърди, че не е отвърнал на чувствата ви и затова сте го унижили… БИП.
Тя натисна бутона за изтриване и се вторачи в телефона си. Искаше да се издигне над всичко това, да се освободи напълно.
Но не можеше. Беше наклепана по безобразен начин.
Може би трябваше да послуша Фил и да се отдръпне. Сега вече нямаше как — каквото и да направеше, не можеше да избяга от обвиненията неопетнена. Нямаше начин, по дяволите! Можеше да хване задника, който бе написал всичките тези мръсотии, и докато предават мачовете от националното първенство по футбол по телевизията, да го (я) накара да си признае, че всичко е измислица, но дори това нямаше да изчисти името й. Колкото и да е нечестно, вонята около нея щеше да си остане вероятно завинаги.
Така че станалото — станало, нали така?
Хрумна й нещо друго: не би ли могло да се твърди същото и за мъжете, които бе „заковала“ в своите предавания?
Дори невинността им да е била доказана, дали вонята на перверзния хищник е била отмита напълно? Не е ли това форма на отплата в космически план? Не е ли такава кармата на всички кучки?
Но сега нямаше време за подобни притеснения. Може би всичко бе свързано в едно единно цяло — онова, което бе направила, онова, което бе станало с мъжете, разкрити от нея по телевизията, както и случилото се на съвипускниците от „Принстън“? Ако разреши едната загадка, останалите ще се разрешат от само себе си?
Независимо дали й харесва, или не, животът й бе оплетен в тази бъркотия. Тя не можеше да се оттегли просто така.