— Щом живееш в този свят, ще се сблъскаш с други хора. Това е. Сблъскваме се един с друг и понякога някой бива наранен. Момчетата искаха само да откраднат някакви глупави боксерки. Но нещата се объркаха. За един кратък период от време аз ги мразех. Но като се замислиш, каква е ползата от това? Омразата ти отнема толкова много енергия, че изгубваш представа за истински важните неща.
Уенди усети как сълзите напират в очите й. Взе чашата си и отпи от чая. Ментата леко се плъзна в гърлото й. Нека няма омраза. На това тя нямаше как да отговори.
— Може би през онази нощ те са наранили още някого — каза Уенди.
— Съмнявам се.
— А може би някой друг иска да отмъсти за теб?
— Майка ми е покойница — отвърна Криста. — Марк е щастливо женен. Нямам друг близък човек.
Задънена улица.
— Какво ти каза Дан, когато дойде за първи път?
Тя се усмихна.
— Ще си остане между нас.
— Но все трябва да има някаква причина, задето всички те бяха съсипани от скандали.
— Това ли е главната причина, поради която си тук, Уенди? Да им помогнеш да си върнат предишния живот?
Уенди замълча.
— Или си дошла — продължаваше Криста, — защото се тревожиш, че си сгрешила и си поставила клопка на невинен човек?
— Мисля, че и двете.
— И се надяваш на опрощение?
— Надявам се да получа отговори.
— Интересуваш ли се от моето мнение по въпроса? — попита Криста.
— Разбира се.
— Познавах Дан много добре.
— И аз така си помислих.
— Разговаряли сме за много неща на тази маса. Той ми разказваше за работата си, за това как се е запознал с първата си жена, Джена, за това, че вината за разпадането на брака им е била само негова, за това как са си останали близки, за самотата си. И двамата бяхме самотни.
Уенди чакаше. Криста намести слънчевите очила на лицето си. За миг Уенди си помисли, че ще ги свали, но тя не го направи. Нагласи ги и сякаш се помъчи по някакъв начин да погледне Уенди в очите.
— Не мисля, че Дан Мърсър е бил педофил. Мисля, че не е убил никого. Така че, Уенди, според мен ти си поставила клопка на невинен човек.
Глава 33
Щом излезе от тъмната кухня и стъпи на моравата пред къщата на декана, Уенди присви очи. Загледа се в студентите, облени в слънчева светлина. Те минаваха покрай къщата всеки ден и вероятно нямаха представа колко тънка беше преградата, разделяща ги от жената с белязаното лице, която живееше в нея. Уенди остана да ги наблюдава още минута. Вдигна лице към слънцето. Стоеше с отворени очи, които се насълзиха от светлината. Беше й дяволски приятно.
Криста Стокуел беше простила на хората, които я бяха наранили.
Беше го казала просто така, без много обяснения. Уенди отхвърли настрана по-значимите философски аргументи — очевидната връзка между случая с Криста и собственото й отношение към Ариана Насброу — за да се съсредоточи върху настоящия проблем: кой друг, ако не най-пострадалият би могъл да прости и да продължи напред?
Провери мобилния си телефон. Продължаваше да получава съобщения от репортери. Отмина ги. Попе й бе звънял. Тя му се обади. Той вдигна още на първото позвъняване.
— Навън се тълпят репортери — уведоми я той.
— Знам.
— Сега разбираш ли защо съм за свободната продажба на оръжие?
Уенди се засмя — сякаш не го бе правила цяла вечност.
— Какво искат? — попита той.
— Някой разпространява мръсни слухове за мен.
— Като например?
— Например че спя с шефа си. Такива неща.
— И репортерите обръщат внимание на подобни глупости?
— Очевидно.
— Има ли нещо вярно в тях?
— Не.
— По дяволите!
— Да. Ще ми направиш ли услуга?
— Въпросът ти е реторичен — отвърна Попе.
— Попаднала съм в голяма каша. Някой може би ме преследва.
— А аз съм тежковъоръжен.
— Няма нужда от оръжие — каза тя с надеждата да не е права. — Но искам да отведеш Чарли някъде за ден-два.
— Мислиш ли, че е в опасност?
— Не знам. Така или иначе слуховете ще започнат да пъплят из целия град. Съучениците му може да му се смеят.
— И какво от това? Чарли държи на подигравки. Той е силно хлапе.
— Точно сега не желая да е толкова силен.
— Добре де, разбрано, ще се погрижа. Ще спим в мотел, става ли?