Мишел поклати глава.
— Не си толкова глупава.
— Защо дойде?
Тя взе листа обратно и го размаха във въздуха.
— Но това не е вярно. С теб не сме приятелки. Знам какво си мислиш за мен… — и Мишел сви прекалено лъскавите си устни и затвори очи, сякаш преценяваше какво да бъде следващото й изречение.
— Вярваш ли на това изявление?
Тя отвори очи.
— Не! Хайде де! Ти? Да престъпиш границата с Вик? Невъзможно.
В този миг, ако не бе толкова потресена и емоционално уязвима, Уенди щеше да я прегърне.
— Знам, че е сантиментално, но аз станах репортерка, защото исках да изкарвам истината наяве. А това тук е боклук. Заложили са ти капан. Затова исках да разбереш за какво става дума.
Уенди възкликна:
— Леле!
— Какво?
— Нищо. Изненадана съм.
— Винаги съм ти се възхищавала — на начина, по който се държиш, по който отразяваш събитията. Знам как ти звучи, но е истина.
Уенди стоеше и я слушаше.
— Не знам какво да кажа.
— Не казвай нищо. Ако имаш нужда от помощ, аз съм насреща. Това е. Сега си тръгвам. Работим върху онзи материал, за който ти бях казала — за перверзника Артър Лимейн с простреляните колене.
— Нещо ново ли има?
— Всъщност не. Получил си е заслуженото, но все пак е доста учудващо — доказан разпространител на детска порнография да тренира детския отбор по хокей.
Уенди почувства как косата й настръхна.
Хокей ли?
Сега си спомни, че заедно с Чарли и приятелите му бяха гледали материала за него.
— Почакай, бил е прострелян пред Саут Маунтън Арина, нали?
— Да.
— Не разбирам. Помня, четох някъде, че там проверявали биографията на всеки треньор.
Мишел кимна.
— Така е. Но в случая с Лимейн присъдите не са се появили.
— Защо?
— Защото в биографиите се вписват само престъпления, извършени на територията на Съединените щати — отвърна Мишел. — А Лимейн е канадец. Мисля, че е от Квебек.
Глава 34
На Уенди не й отне много време да съпостави фактите.
Мишел Фейслър й помогна. Тя вече бе събрала доста данни за сексуалния престъпник Артър Лимейн, разполагаше и с родословното му дърво. Уенди бе впечатлена от работата, която Мишел бе свършила. Добре де, може главата на Мишел да изглежда малко по-големичка, но това е поради възтесничките й рамене.
— Сега какво? — попита я Мишел.
— Мисля, че трябва да се свържем с шериф Уокър. Той се занимава с убийството на Дан Мърсър.
— Добре. Защо не му се обадиш?
Уенди намери номера на мобилния телефон на Уокър и натисна бутона за свързване. Мишел бе седнала до нея. Тя прилежно извади малкия си репортерски бележник с прикрепена към него химикалка. Уокър отговори на четвъртото повикване. Уенди чу как той се прокашля и каза:
— Шериф Мики Уокър.
— Уенди е.
— О… ъъъ… ало? Как си?
„О… ъъъ… ало?“ Гласът му звучеше неестествено. Нима не бе видял номера й, изписан на мобилния му телефон?
— Разбирам, че си чул слуховете за мен — каза Уенди.
— Аха.
— Супер! — Сега не беше най-удобното време за обяснения. Но имаше ли някакво значение? Все едно — ала вътре в себе си тя все още усещаше болка. — Чу ли за случая с Артър Лимейн? Онзи, когото простреляха в коленете?
— Чух — отвърна той. — Но той не е в моята юрисдикция.
— Чу ли, че Артър Лимейн е съден за детска порнография?
— Мисля, че чух и това.
— А чу ли, че Артър Лимейн е шурей на Ед Грейсън?
Последва кратка пауза. После Уокър възкликна:
— Олеле!
— Да, удиви се, нали? Искаш ли да продължа да те удивлявам? Лимейн е бил треньор на хокейния отбор на племенника си. За онези, които не са наясно, ще уточня, че това е И Джи, синът на Ед Грейсън, станал жертва на детска порнография.
— Още веднъж олеле — отвърна Уокър.
— Може би ще възкликнеш отново, като чуеш, че който и да е прострелял коленете на Лимейн, направил го е от доста голямо разстояние.
— Работа на безупречен стрелец — каза Уокър.
— Собственикът на стрелбището не се ли изрази по същия начин за Грейсън?
— Да, така е. Господи! Но не разбирам. Нали каза, че Грейсън е посегнал на Дан Мърсър, защото Мърсър е направил снимките на сина му?
— Да.
— Значи е стрелял и в двамата, така ли?
— Ами да, така мисля. Помниш ли как Ед Грейсън се появи в Рингууд Стейт Парк, за да помогне в издирването на Хейли Макуейд?