— Помня.
— Каза ми, че не го разбирам. Но сега вече разбирам. Преследвало го е чувство за вина, защото е застрелял невинен човек.
Мишел не спираше да си води бележки — Уенди нямаше представа какво толкова дращи в бележника си.
— Ето как е станало според мен — продължи Уенди. — Дан Мърсър е освободен. Ед Грейсън е гневен. Убива Мърсър и се отървава от уликите. Когато се прибира вкъщи, жена му Маги разбира какво е направил. Не знам как точно е станало. Може би Маги е обезумяла. Може би му е изкрещяла: „Какво си направил, не е бил Дан, а брат ми!“. А може би И Джи му е казал истината за чичо си. Не знам. Представи си само какво е минало през главата на Грейсън. Месеци наред присъства на всяко изслушване в съда, говори по медиите, съчувства на жертвите, настоява Дан Мърсър да бъде наказан.
— А после внезапно разбира, че е убил не този, когото трябва.
— Точно така. Освен това е научил, че Артър Лимейн, неговият шурей, няма никога да бъде осъден. А ако по някакъв начин го изправят пред съда, това ще очерни семейството му.
— Щяло е да стане скандал — каза Уокър. — Да накара семейството си отново да преживее всичко това. Да признае пред света, че през цялото време е бил на грешен път. И какво? Грейсън предпочел да го осакати?
— Да. Мисля, че не са му достигнали силите за още едно убийство. Не и след онова, което се е случило първия път.
— При това, независимо дали му харесва, или не, той е брат на жена му.
— Точно така.
Уенди погледна към Мишел, която седеше от другата страна на масата. Сега тя говореше по телефона, като почти шепнеше в слушалката.
Уокър каза:
— Говори се, че жената на Грейсън го е напуснала. Взела е и детето.
— Може би заради онова, което той стори на Дан.
— А може да е и заради брат си.
— Правилно.
Уокър въздъхна.
— И как можем да го докажем?
— Не знам. Очевидно Лимейн няма да си признае, но пък вие бихте могли да го попритиснете.
— Въпреки това. Бил е прострелян в мрака. Няма други свидетели. А ние вече знаем, че Грейсън е много добър в укриването на улики.
Млъкнаха. Мишел затвори телефона. Написа още нещо в бележника си и свърза написаното с големи дълги стрелки. Спря, огледа бележките си и се намръщи.
Уенди я попита:
— Какво е това?
Мишел отново започна да пише.
— Още не съм съвсем сигурна. Но в цялата тази теория нещо куца.
— Какво е то?
— Може и да не е кой знае какво, но има несъответствие във времето. Лимейн е бил прострелян преди убийството на Дан Мърсър.
Телефонът на Уенди завибрира. Някой чакаше да говори с нея. Провери от кой номер идва обаждането. Беше Уин.
— Трябва да затварям — каза тя на Уокър. — Чакат ме на телефона.
— Извинявай за тона ми преди малко.
— Няма нищо.
— Все още искам да ти се обадя, когато това свърши.
Тя сдържа усмивката си.
— Когато това свърши — повтори Уенди и превключи на другата линия. — Ало?
— Относно искането ти — рече Уин. — Поинтересувах се за Фил Търнбол.
— Знаеш ли кой му е поставил капан?
— Къде си?
— Вкъщи.
— Ела в офиса ми. Мисля, че трябва да видиш нещо.
Уин беше богат. Свръхбогат.
Един пример: Уин бе съкратено от Уиндзър Хорн Локууд III. Офисът му се намираше на 46-а улица и „Парк авеню“ в небостъргача „Лок-Хорн“.
Сами си направете сметката.
Уенди спря колата си на паркинга на „Мет Лайф Билдинг“. Навремето баща й работеше недалече оттук. Тя си спомни за него, как навиваше ръкавите си до лактите — едно действие, означаващо, че винаги е готов да помогне и че не иска да го вземат за „костюмар“. Баща й имаше огромни ръце. Край него тя се чувстваше в безопасност. Въпреки че от години бе покойник, в момента й се искаше да се сгуши в бащините ръце и да слуша как баща й я уверява, че всичко ще бъде наред. Дали изобщо порастваме някога? И Джон я караше да се чувства така — в безопасност. Може да ви изглежда антифеминистко — усещането за сигурност, вдъхвано й от мъжете — но точно така си беше. Попе беше страхотен, но това не влизаше в задълженията му. Чарли, е, той винаги щеше да си остане нейното малко момченце, за което тя трябваше да се грижи, а не той за нея. И двамата мъже, с които се чувстваше сигурна, бяха мъртви. Те никога не я бяха предавали, но сега, когато на плещите й се бяха стоварили толкова беди, тя се запита дали един тих глас не й нашепва, че предателката е била тъкмо тя.