Уин бе преместил офиса си един етаж по-долу. Асансьорът спря пред табела, на която пишеше: „Агенция за набиране на таланти“. Секретарката я поздрави с писклив глас:
— Добре дошли, госпожо Тайнс.
Уенди за малко да се върне обратно в асансьора. Секретарката приличаше на защитник от Националната футболна лига. От главата до петите бе пристегната в катраненочерно спортно трико и приличаше на кошмарния вариант на Адриен Барбо във филма „Рали Кенънбол“21. Гримът й сякаш бе нанесен с лопата за риене на сняг.
— Ъъъ… здрасти.
Появи се привлекателна азиатка с елегантен бял костюм. Беше висока и слаба и приличаше на модел. За миг двете жени застанаха една до друга — все едно топка за боулинг се мъдреше до тъничка игла.
Азиатката рече:
— Господин Локууд ви очаква.
Уенди я последва надолу по коридора. Жената отвори вратата на кабинета и каза:
— Госпожа Тайнс е тук.
Уин се изправи иззад писалището си. Той бе забележително хубав мъж. Макар да не беше нейният тип със своите руси къдрици, с изящните си черти и целия си вид на красиво момче, той излъчваше сила — сините му очи бяха като лед, на пръв поглед спокойното му тяло бе като напрегната пружина и сякаш всеки миг можеше да ти нанесе смъртоносен удар.
Уин каза на азиатката:
— Благодаря ти, Мий. Би ли съобщила на господин Бари, че сме готови?
— Разбира се.
Мий излезе. Уин прекоси стаята и целуна Уенди по бузата. Забави се само за миг, поколеба се. Шест месеца по-рано двамата се бяха изчукали и в тази връзка в атмосферата около тях се долавяше известно напрежение.
— Изглеждаш великолепно.
— Благодаря. Дано наистина го мислиш.
— Доколкото разбирам, намираш се в труден период.
— Така е.
Уин се върна на мястото си и разпери ръце.
— С удоволствие ще ти предложа спокойствие и подкрепа.
— И под спокойствие и подкрепа разбираш…?
Веждите на Уин затанцуваха нагоре-надолу.
— Съвкупление без прекъсване.
Тя поклати удивено глава.
— Избрал си най-неподходящия момент да ме впечатлиш.
— Няма такова нещо. Но аз те разбирам. Ще пийнеш ли бренди?
— Не, благодаря.
— Имаш ли нещо против аз да си пийна?
— Чувствай се удобно.
Уин имаше стар глобус, който се отваряше — там вътре той държеше кристална гарафа. Бюрото му беше от черешово дърво. В стаята висяха картини, на които бяха изобразени мъже на лов за лисици, а на пода имаше пъстър персийски килим. Подът в отсрещния ъгъл бе покрит с изкуствена трева. На едната стена бе монтиран широк телевизионен екран.
— Кажи ми сега за какво става дума — започна Уин.
— Ще се разсърдиш ли, ако не ти кажа? Просто искам да разбера кой е заложил клопка на Фил Търнбол.
— Добре.
Вратата на кабинета се отвори. Влязоха Мий и възрастен мъж с папийонка.
— А! — каза Уин. — Ридли, благодаря ти, че дойде. Уенди Тайнс, представям ти Ридли Бари. Господин Бари е съосновател на „Бари Брадърс Тръст“, бивш работодател на приятеля ти Търнбол.
— Радвам се да се запозная с теб, Уенди.
Седнаха. На бюрото на Уин имаше само една висока купчина с папки и нищо друго.
— Най-напред — започна Уин — двамата с господин Бари трябва да сме сигурни, че нищо, изречено в този кабинет, няма да излезе навън.
— Аз съм репортерка, Уин.
— В такъв случай си запозната с термина „неофициална информация“.
— Добре. Информацията ще бъде неофициална.
— Освен това — продължи Уин — като твой приятел искам да ни дадеш дума, че няма да разкриеш пред никого нищо от онова, което ще кажем.
Тя погледна към Ридли Бари, после бавно върна погледа си към Уин.
— Имате думата ми.
— Чудесно. — Уин погледна към Ридли Бари. Господин Бари кимна с глава. Уин постави дланта си върху купчината папки. — Това са документите по случая с господин Фил Търнбол. Както знаеш, той е бил финансов консултант в „Бари Брадърс Тръст“.
— Да, знам.
— Посветих последните няколко часа на тяхното съдържание. Не бързах. Прегледах и компютърните сделки, извършени от господин Търнбол. Проучих търговските му модели, начина, по който е купувал и продавал — дебита и кредита, ако така ти харесва повече. Тъй като имам високо мнение за теб, Уенди, и ценя твоя интелект, аз прилежно и внимателно прегледах цялата му дейност, като обърнах специално внимание на начина, по който Фил Търнбол е попаднал в клопката.