— Какво несъответствие?
— Фил Търнбол бе излъгал в автобиографията си.
— За какво?
— За образованието си. Беше казал, че е завършил „Принстън“-ския университет. Но това не беше вярно.
Глава 35
И така, тя вече знаеше.
Уенди набра номера на Фил. Отново нямаше отговор. Опита на домашния телефон. Нищо. На връщане от офиса на Уин тя се отби в къщата му в Енгълууд. Нямаше никой. Отиде в „Старбъкс“. Клубът на бащите беше изчезнал.
Помисли си да се обади на Уокър или може би на Франк Тремънт. Нали тъкмо той се занимаваше с изчезването на Хейли Макуейд? Имаше голяма вероятност Дан Мърсър да не е убил Хейли. Хрумна й, че може би вече знаеше и кой я е убил, ала това бе все още в сферата на догадките.
След като Ридли Бари си тръгна, Уенди разказа всичко на Уин. Имаше две причини да го направи. Първата беше, че тя искаше да чуе мнението на непредубеден, интелигентен човек. Уин бе тъкмо такъв. Но освен това искаше още някой да знае онова, което знаеше тя, за всеки случай — като гаранция за съхранението и на информацията, и на собствената й безопасност.
Когато тя свърши, Уин отвори най-долното чекмедже на бюрото си. Извади няколко пистолета и й подаде единия. Тя отказа да го вземе.
Чарли и Попе все още ги нямаше. В къщата цареше тишина. Помисли си как идната година, когато Чарли отиде в колеж, къщата ще бъде все тъй тиха. Нямаше да й е добре да остане съвсем самичка в големия дом. Може би е време да помисли за преместване в по-малко жилище?
Гърлото й пресъхна. Изпи пълна чаша с вода на един дъх и отново я напълни. Качи се на горния етаж, седна и включи компютъра. Можеше веднага да започне да проверява теорията си. Влезе в „Гугъл“. Ето реда, в който са станали скандалите: Стийв Мишано, Фарли Паркс, Дан Мърсър, Фил Търнбол.
Сега вече смисълът й беше ясен.
После написа своето име, прочете написаното за „неуместното й сексуално поведение“ и поклати глава. Доплака й се, но тя не страдаше за себе си, а за тях.
Нима всичко бе започнало от една игра?
Би трябвало да е изплашена, ала не беше. Това само доказваше още веднъж онова, което вече й бе известно. Обърна се. На вратата стоеше Фил Търнбол.
— И други знаят — каза тя.
Фил се усмихна. Лицето му излъчваше сиянието на човек, който е пил твърде много.
— Мислиш, че искам да те нараня ли?
— Не ме ли нарани вече?
— Предполагам. Но не затова съм тук.
— Как влезе?
— Гаражът беше отворен.
Чарли с неговото проклето колело! Тя нямаше представа как трябва да реагира в подобен момент. Би могла да прояви хитрост, да използва мобилния си телефон, да набере 911 или нещо такова. Би могла да се опита да изпрати имейл, някакъв сигнал за опасност.
— Не се бой — каза той.
— Тогава ще имаш ли нещо против да позвъня на свой приятел?
— По-добре недей.
— А ако настоявам?
Фил извади пистолет.
— Нямам никакво намерение да те наранявам.
Уенди замръзна на място. Когато насочат оръжие срещу теб, ти не виждаш нищо друго освен него. Тя преглътна, помъчи се да прояви кураж.
— Хей, Фил?
— Какво?
— Нищо не доказва по-добре липсата на намерение да нараниш някого, отколкото насочения към него пистолет.
— Трябва да поговорим — каза Фил. — Но не знам откъде да започна.
— Защо не започнеш от момента, в който заби с ритник разтрошените парчета от огледало в окото на Криста Стокуел?
— Свършила си си добре работата, нали, Уенди?
Тя не каза нищо.
— Макар че имаш право. Оттам започна всичко. — Той въздъхна. Бе отпуснал ръката си с пистолета надолу, до бедрото си. — Знаеш цялата история, нали така? Бях се скрил и тогава Криста Стокуел изпищя. Хукнах към вратата, но тя ме спъна и ме улови за крака. Нямах намерение да я нараня. Просто се опитвах да се измъкна и изпаднах в паника.
— Бил си в къщата на декана заради играта, така ли?
— Всички бяхме там.
— Но ти си поел вината върху себе си.
За миг Фил извърна очи, обърка се. Тя си помисли да избяга. Той бе свалил оръжието. Това може да е нейният шанс. Ала не се помръдна. Остана да седи на мястото си, докато той най-после каза:
— Да, така беше.
— Защо?
— Тогава ми се струваше, че е най-правилно да постъпя така. Разбираш ли, при влизането си в онзи колеж аз имах предимство пред всички тях. Богатство, известна фамилия, бях завършил подготвително училище. Другите се бореха със зъби и нокти. Така реших. Те ми бяха приятели. Освен това и бездруго щях да загазя, защо да пострадат и те?