— Възхитително — рече Уенди.
— Аз, разбира се, не знаех в колко голяма беда съм попаднал. В къщата беше тъмно. Помислих, че Криста пищи от страх. Когато си признах вината, нямах представа, че е пострадала толкова лошо. — Той обърна главата си надясно. — Ще ми се да мисля, че ако знаех, пак щях да постъпя по същия начин. Че щях да поема целия удар. Но не съм съвсем сигурен.
Тя се опита да съсредоточи погледа си върху компютъра, да види дали не може да натисне някой клавиш, за да потърси помощ.
— И какво стана после?
— Но нали вече знаеш?
— Изключили са те.
— Да.
— А родителите ти платили на Криста Стокуел, за да си мълчи.
— Родителите ми бяха потресени. Но може би, не съм сигурен, но може би съм знаел, че така ще бъде. Платиха дълга ми и ми казаха да се махам. Прехвърлиха целия семеен бизнес на брат ми. Аз останах без нищо. Но може би така бе най-добре.
— Чувствал си се свободен — забеляза Уенди.
— Така беше.
— Вече не си се различавал от съквартирантите си. От момчетата, на които си се възхищавал.
Той се усмихна.
— Правилно. Така че също като тях аз започнах да се боря със зъби и нокти. Отказах каквато и да е подкрепа. Започнах работа в „Бари Брадърс“. Съставих списък на клиентите, работех здравата за благоденствието на всички. Ожених се за Шери, възхитителна жена, откъдето и да я погледнеш. Направихме семейство. Красиви деца, хубава къща. И всичко само с моите две ръце. Никакво покровителство, никаква помощ…
Гласът му заглъхна. Той се усмихна.
— Какво?
— Ти, Уенди.
— Какво за мен?
— Ето ни тук, само ние двамата. Аз имам пистолет. Разказвам ти всичко за нечестивите си дела. Ти ми задаваш въпроси, за да печелиш време, с надеждата, че полицията ще пристигне за нула време.
Тя не каза нищо.
— Но аз не съм дошъл заради себе си, Уенди. Дошъл съм заради теб.
Тя го погледна в лицето и внезапно, въпреки пистолета в ръката му, въпреки напрегнатата ситуация, тя вече не се страхуваше.
— Как така? — попита.
— Ще видиш.
— По-скоро ще…
— Искаш отговори на въпросите си, нали така?
— Мисля, че да.
— Докъде бях стигнал?
— Женитба, работа, никакви протекции.
— Да, благодаря. Каза ми, че си се запознала с Ридли Бари?
— Да.
— Симпатичен старец, нали? Много очарователен. Прави впечатление на честен човек. И е такъв. И аз бях честен. — Той погледна надолу към пистолета в ръката си, сякаш едва сега го виждаше. — Човек не започва живота си като крадец. Обзалагам се, че дори Бърни Мадоф не го е започнал така. Правиш всичко за своите клиенти. Но светът е безмилостен. Понякога сделката е несполучлива. Губиш пари. Но знаеш, че рано или късно ще си ги върнеш. Така че преместваш други пари в тези сметки. Само за един ден, най-много за седмица. Щом оправиш следващата сделка, ще попълниш празнотите. Това не е кражба. Накрая и клиентите ти ще спечелят. Започваш така, после прекрачваш границата, но нищо не може да се направи. Ако си признаеш, ще си свършил — фалит. Или те уволняват, или те хвърлят в затвора. Имаш ли избор? И продължаваш да вземаш назаем от Питър, за да платиш на Пол, с надеждата, че нещо ще прищракне, някой номер ще проработи и ти ще изплуваш на повърхността.
— И в резултат — каза Уенди — крадеш от клиентите си, така ли?
— Да.
— Увеличил си заплатата си?
— Трябваше да поддържам приличен стандарт.
— Да — отвърна Уенди. — Разбирам.
Фил се усмихна.
— Ти, разбира се, имаш право. Просто се опитвам да ти очертая рамката, независимо дали ще ме оправдаеш, или не. Ридли каза ли ти защо са започнали да ме наблюдават?
Тя кимна с глава.
— Излъгал си в автобиографията си.
— Така е. Онази нощ в къщата на декана — споменът за нея се върна и продължи да ме измъчва. Внезапно целият ми свят започна да се разпада заради нещо, станало толкова отдавна. Не можеш да си представиш как се чувствах. Бях поел вината на момчетата, макар да не бях чак толкова виновен, но сега, след толкова много години, продължавах да страдам.
— Какво искаш да кажеш с това, че не си бил чак толкова виновен?
— Това, което казвам.
— Но ти си бил там. Ритнал си Криста Стокуел в лицето.