— Но не аз причиних трагедията. Тя не ти ли каза за пепелника?
— Да. Ти си го хвърлил.
— Тя ли го твърди?
Уенди се замисли. Бе останала с това впечатление, но дали Криста Стокуел наистина й бе казала, че е бил той?
— Не бях аз — заяви Фил. — Някой друг хвърли пепелника. И тъкмо той строши огледалото.
— Не знаеш ли кой беше?
Той поклати глава.
— Всички, които присъстваха онази нощ в къщата, отрекоха. Това имах предвид преди малко, като говорех за вината. А сега пак съм на нулата. Когато родителите ми научиха, че са ме уволнили — е, това бе последният удар. Лишиха ме от всякаква собственост. Шери и децата започнаха да ме гледат по друг начин. Бях съсипан. Бях ударил дъното и всичко това заради проклетата игра. Обърнах се за помощ към старите си съквартиранти. Фарли и Стийв ми бяха благодарни, задето бях поел тяхната вина, но казаха, че не виждат какво биха могли да направят за мен. Тогава се замислих. Нямах намерение отново да поема удара сам. Ако бяхме разпределили товара между петимата, щеше да ни е по-леко. Нямаше да остана съвсем сам. Училищните власти нямаше да са толкова строги към мен. Гледам ги, моите стари приятели, които няма да ми помогнат, които се чувстват страхотно, които са добре материално и жънат успехи…
— И така — каза Уенди, — ти реши да повлечеш и тях след себе си.
— Нима ме укоряваш? Единствен аз платих за станалото, а сега съм свършен за тях. Край. Не съм заслужил да бъда спасен. Казаха, че семейството ми било богато. Да съм помолел тях за помощ.
Фил не е могъл да се разграничи от семейството си, помисли си Уенди, — от богатството, от положението му в обществото. Може да е искал да е като приятелите си, ала всъщност той никога не е бил един от тях в очите им — щом попаднеше в беда, околните не го третираха като беден, както никой не третираше и тях като богати.
— Научил си се да продаваш онлайн от Клуба на бащите — каза тя.
— Да.
— Това би трябвало да ми подскаже нещо. Ето защо отново погледнах в интернет. Фарли е съсипан. Стийв е съсипан. Аз съм съсипана. За Дан и бездруго имаше доста материали. Но ти, Фил. За твоите злоупотреби няма и ред онлайн. Защо? Ако някой е искал да навреди на всички ви, защо е замълчал за кражбата ти от компанията? Всъщност за нея никой нищо не знае. Казал си на клуба, че са те натопили. Едва когато моят приятел Уин ме уведоми, че всъщност си бил изхвърлен от работа, задето си откраднал два милиона долара, ти внезапно се разприказва за станалото. А щом научи, че съм ходила в „Принстън“, призна на приятелите си, че си бил изключен от колежа.
— Всичко това е истина — отвърна Фил.
— Да се върнем на капаните, които си заложил. Първо намираш някакво момиче, което да се представи за Чина, непълнолетното момиче в случая с Дан и проститутката в случая с Фарли.
— Правилно.
— Къде я намери?
— Най-обикновена проститутка, която наех и за двете роли. Не беше толкова сложно. Колкото до Стийв Мишано, е, нима е трудно да подхвърлиш наркотици в багажника на нечий автомобил и да накараш полицията да го обискира? А Дан…
— Ти ме използва — заяви Уенди.
— Нищо лично. Една вечер видях твоето шоу по телевизията и си казах: „Леле! Ето един прост начин да съсипеш някого“.
— Как го направи?
— Че кое му е трудното, Уенди? Написах първия имейл от името на Ашли, тринайсетгодишно момиче, което разговаря онлайн с връстниците си. Представих се за Дан. Посетих го и скрих фотографиите и лаптопа в дома му. Наетата от мен проститутка се престори на момиче на име Чина, което има много проблеми. Когато ти ми каза, докато играех ролята на „педофила Дан“ — и той изписа с две ръце кавички във въздуха, — да дойда на определеното място в определения час, Чина просто помоли Дан да се видят на същото място и по същото време. Дан пристигна, камерите ти се завъртяха… — Той сви рамене. — Извинявай, че те въвлякох в това. Много съжалявам, че подхвърлих онези слухове за теб. Отидох твърде далече. Беше грешка от моя страна. Чувствам се ужасно. Затова съм тук сега. Да ти помогна.
Продължаваше да настоява, че е дошъл за нейно добро. Вбесяваше я.
— Значи си направил всичко това — каза тя, — преследвал си съквартирантите си само и единствено за да си отмъстиш, така ли?
Той наведе глава. Отговорът му я изненада:
— Не.
— Не се оправдавай, Фил. Изгубил си всичко и си решил да повлечеш със себе си и невинните.
— Невинните ли? — За първи път в гласа му прозвуча гняв. — Те не са невинни.