— Имаш предвид онова, което са направили през онази нощ в дома на декана?
— Не, нямам това предвид. Имам предвид факта, че са виновни.
Уенди направи физиономия.
— Виновни за какво?
— Не разбираш ли? Фарли наистина спеше с проститутки. Бе отвратителен женкар. Всички го знаят. А Стийв наистина използваше положението си на лекар, за да продава и незаконно да разпространява наркотици. Попитай ченгетата. Те не можеха да го „заковат“, но знаеха, че го прави. Виж, аз не съм излъгал за тях, просто ги разкрих.
Настъпи мълчание, изпълнено с напрежение. Уенди цялата се разтрепери. Бяха се приближили до главното. Той чакаше, знаеше, че тя ще му го напомни.
— Ами Дан? — попита Уенди.
Дишането му се учести. Той се помъчи да запази самообладание, ала миналото нахлуваше много бързо и го задушаваше.
— Това е причината да съм тук, Уенди.
— Не разбирам. Току-що заяви, че Фарли е бил женкар и че Стийв е насърчавал пациентите си да приемат наркотици.
— Така е.
— Сега ти задавам простия въпрос — беше ли Дан Мърсър педофил?
— Искаш ли да ти кажа истината?
— Не, Фил, след всичко преживяно аз искам да ме излъжеш. Не му ли постави капан, за да бъде призован в съда?
— Що се отнася до Дан — бавно изрече той, — нищо не стана така, както го бях планирал.
— Моля те, престани да ми отговаряш по този начин. Дан Мърсър беше ли педофил, или не беше?
Той хвърли поглед наляво и съобрази още нещо, което запази за себе си.
— Не знам.
Тя не очакваше такъв отговор.
— Как така?
— Когато му поставих клопката, не мислех, че е педофил. Но сега не съм толкова сигурен.
Отговорът му я зашемети.
— Какво, по дяволите, означава това?
— Казах ти, че посетих Фарли и Стийв и че те не пожелаха да ми помогнат.
— Да.
— После отидох при Дан. — Фил вдигна ръката си и премести пистолета в другата си ръка.
— Как реагира той?
— Седяхме в разхвърляната му къща. Дори не знаех защо си бях направил труда да отида при него. Как можеше да ми помогне той? Нямаше никакви пари. Работеше с бедняци. И Дан ме попита дали искам да пия бира. Взех бирата. После му казах какво ми се бе случило. Той ме слушаше със съчувствие. Щом свърших, Дан ме погледна в очите и заяви, че много се радва, задето бях наминал. Защо, попитах аз. Той ми разказа как през всичките тези години е посещавал Криста Стокуел. Бях шокиран. И тогава ми призна истината.
На Уенди й стана ясно какво е скрила Криста от нея.
„Какво ти каза Дан, когато дойде за първи път?“
„Това си остава между нас двамата.“
Уенди вдигна поглед към него.
— Дан е хвърлил пепелника.
Фил кимна с глава.
— Видял ме е да се крия зад леглото. Останалите момчета — Фарли, Стийв и Келвин — били започнали да се изнизват от стаята. Слизали по стълбите, когато Криста Стокуел понечила да светне лампата. Дан искал да отвлече вниманието й. Да ми даде възможност да избягам. И хвърлил пепелника.
— А той е строшил огледалото в лицето й.
— Да.
Тя си представи цялата картинка — как Дан си признава и Криста приема признанието му. Най-после, те учеха заедно в колежа, а това бе просто игра. Дали е толкова лесно да простиш? Може би за Криста е било лесно.
— А през всичките тези години ти не си знаел нищо — забеляза Уенди.
— Така е. Дан бе излъгал. Опита се да обясни защо. Каза, че бил бедно момче. Страхувал се за стипендията си. Нямало да ми помогне. Това щяло да го унищожи — и за какво?
— Затова е мълчал.
— Подобно на останалите, той също е мислел, че имам пари. Семейството ми имаше връзки. Можех да заплатя на Криста Стокуел. Ето защо не си признал. Просто ме оставил да поема вината за стореното от него. Така че, Уенди, Дан не е толкова невинен. Всъщност, погледнато по друг начин, той е най-виновният от всички нас.
Тя се замисли за казаното, за гнева, който Фил сигурно е изпитвал, когато е разбрал, че е платил за престъпление, което Дан е извършил.
— Но не е досаждал на децата, нали?
Фил се замисли.
— Не, мисля, че не е. Поне в началото мислех така.
Тя се опита да се ориентира в думите му, да схване същността на казаното. И тогава си спомни за Хейли Макуейд.
— Господи, Фил! Какво си направил?
— Имаш право. С мен е свършено. Каквото бе останало от мен — колкото и малко добро да имах в душата си — и него вече го няма. Ето в какво те превръща жаждата ти за мъст. Разяжда душата ти. Не биваше никога да отварям онази врата.