Уенди нямаше представа за каква врата говори той — вратата за къщата на Дан или вратата към омразата, която го е накарала да търси отмъщение. Спомни си какво й бе казала Криста Стокуел за омразата — че когато мразиш, не виждаш нищо друго наоколо си.
Още не бяха свършили. Оставаше въпросът с Хейли Макуейд.
— Значи щом Дан се отърва — започна тя, — искам да кажа, щом съдията го освободи…
Усмивката на лицето му я смрази.
— Продължавай, Уенди.
Ала тя не можеше да продължи. Опита се да проследи хода на мислите му, но внезапно всичко се обърка в главата й.
— Чудиш се за Хейли Макуейд, нали? Питаш се къде е нейното място в цялата тази история.
Уенди изгуби дар слово.
— Хайде, Уенди. Продължавай.
Но тя разбра. Нямаше никакъв смисъл.
Изражението на лицето й стана по-спокойно, проясни се.
— Аз ги нараних, така е. Но нарушил ли съм закона? Не съм сигурен. Наех момичето, за да излъже за Фарли и да измами Дан. Нима това е престъпление? Простъпка — може би. Престорих се на друг човек в чата, но нима и ти не направи същото? Спомена, че съдията е освободил Дан. Така е, но какво от това? Аз не съм искал непременно да го вкарам в затвора. Просто исках да ги накарам да страдат. И те страдаха, нали така?
Той чакаше отговор. Уенди кимна с глава.
— Защо тогава ще искам да го съдят за убийство?
— Не знам — отвърна тя.
Фил се наведе напред и прошепна:
— Не съм го направил.
Уенди едва си поемаше въздух. Помъчи се да забави нещата, да поразмисли, да направи крачка назад. Хейли Макуейд е била убита три месеца преди да я открият. Защо? Нима Уенди мислеше, че Фил я е убил, в случай че Дан се отърве и тогава да има как да го закове?
Не, това нямаше смисъл.
— Уенди, аз съм баща. Не бих могъл да убия непълнолетно момиче. Не бих могъл да убия никого.
Тя осъзнаваше, че между вирусния маркетинг и убийството, между това да навредиш на старите си съквартиранти и да убиеш непълнолетно момиче се простира огромна пропаст.
Истината започна да прониква в съзнанието й, караше я да потръпва от ужас.
— Ти не си могъл да подхвърлиш мобилния й телефон в стаята му — изрече бавно Уенди. — Не знаеше къде се намира. — Главата й не преставаше да се върти. Тя се помъчи да се съсредоточи, опита се да схване смисъла на станалото, но изводът бе очевиден. — Не е възможно да си бил ти.
— Така е, Уенди. — Той се усмихна и лицето му възвърна спокойното си изражение. — Ето защо дойдох. Забрави ли? Казах ти, че идвам не заради себе си, а да ти помогна. Това е моят последен дар за теб.
— Какъв дар? Не разбирам. Как мобилният й телефон е попаднал в стаята на Дан?
— Знаеш отговора, Уенди. Притесняваш се, че си съсипала невинен човек. Но не си. Има само едно обяснение защо този телефон е бил в хотелската стая: през цялото време е бил у Дан.
Тя го погледна.
— Дан ли е убил Хейли?
— Разбира се — отговори той.
Тя не можеше да помръдне, не можеше да диша.
— Сега знаеш всичко, Уенди. Свободна си. Съжалявам. Не знам дали моят дар е достатъчна компенсация за онова, което ти сторих. Както ти казах още в началото, затова дойдох — за да ти помогна.
Фил Търнбол вдигна пистолета си. Затвори очи, лицето му бе спокойно.
— Предай на Шери, че съжалявам — каза той.
Уенди вдигна ръка, извика му да не го прави, втурна се към него. Ала беше твърде далече.
Той опря дулото под брадичката си и дръпна спусъка.
Глава 36
Пет дни по-късно
Полицията разчисти бъркотията.
За да проверят как е и да чуят разказа й, в дома й дойдоха и Уокър, и Тремънт. Тя се постара да ги запознае с всички подробности. Медиите също проявиха доста голям интерес. Фарли Парк направи изявление, в което разкритикува онези, които „са отсъдили прибързано“, но остана извън надпреварата. Д-р Стийв Мишано отказа всякакви интервюта и обяви, че се отказва от лекарската професия и че ще „посвети усилията си на други цели“.
Фил Търнбол ги беше преценил правилно.
Много скоро животът се върна в, тъй да се каже, нормалното си русло. В телевизията напълно оневиниха Уенди, но за нея бе вече невъзможно да се върне на работа на същото място. Вик Гарет не можеше да я погледне в очите. Прехвърли й всичките си задачи чрез личната си асистентка Мейвис. Но те не бяха кой знае какви. Ако това не се променеше, тя щеше да пристъпи към по-агресивни действия.