— Бременна съм — осведоми го Уенди, като се залови да издекламира речта, която бе репетирала наум цели два дни. — Какво ще стане сега, ще реша аз и се надявам ти да уважиш решението ми.
Уенди продължи да говори, като крачеше из малката стая, без да го поглежда, и като се стараеше да се придържа в рамките на деловия тон. В края на предварително подготвеното си слово тя дори му благодари, задето е дошъл, и му пожела всичко най-хубаво. После реши да рискува и хвърли поглед към него.
Джон Мороу я гледаше със сълзи в очите — най-сините очи, които бе виждала някога — и изрече:
— Но аз те обичам, Уенди.
Стана й смешно, ала вместо да се засмее, тя се разплака и Джон се изхлузи от шибания си стол, падна на колене и й направи предложение, там, в тясната стаичка, и двамата се ожениха въпреки лошите предчувствия на мнозина, а Уенди се смееше и плачеше едновременно. Никой не вярваше в брака им, но през последвалите пет години те се наслаждаваха на безоблачно щастие. Джон Мороу бе приятен, любвеобилен, великолепен, забавен, умен и грижовен съпруг. Той беше рамото, на което тя можеше да си поплаче. Чарли се роди, докато двамата бяха още студенти. Две години по-късно Джон и Уенди бяха събрали достатъчно пари, за да направят първата вноска и да си купят малка къща на оживена магистрала в Касълтън. Уенди започна работа в местната телевизия. Джон се готвеше да защити докторската си дисертация по психология. Развиваха се.
Всичко бе твърде хубаво.
И тогава съвсем неочаквано, като гръм от ясно небе, Джон почина. В къщата, където живееха Уенди и Чарли, зейна празнина, голяма колкото празнината в сърцето й.
Тя почука на вратата на Вик, открехна я и мушна глава вътре.
— Звъня ли ми?
— Чух, че здравата са те свили в съда — отвърна шефът й.
— Това е подкрепата — рече Уенди. — Затова се залових за тази работа. Заради подкрепата, която получавам.
— Ако ти се иска подкрепа — каза Вик, — купи си сутиен.
Уенди се намръщи.
— Сам разбираш, че в това няма смисъл.
— Да, да, знам. Видях паметните ти бележки — имай го предвид, проучих многобройните ти повтарящи се записки, както и жалванията ти от задачите.
— Какви задачи? През изминалите две седмици ти ми нареди да отразя откриването на билкарски магазин и едно модно ревю за вратовръзки. Отново ме потопи в квазиреалността.
— Почакай… — Вик постави длан на ухото си, сякаш не можеше да я чуе. Беше дребен мъж, но имаше огромно шкембе, сякаш беше глътнал футболна топка. Лицето му можеше да се оприличи на лицето на някой копой, ако, разбира се, говорим за достатъчно грозен копой.
— Какво? — попита тя.
— Нима се бунтуваш срещу несправедливостта да се подвизаваш в една професия, доминирана от мъже? Нима твърдиш, че се отнасям с теб като с приятна за окото примамка?
— Нима моят бунт ще ми помогне да получа по-интересни задачи?
— Няма — отвърна той. — Но знаеш ли какво може да стане?
— Да покажа скандални разкрития в ефира ли?
— Харесвам начина ти на мислене, но не и днес. Отговорът днес е следният: „Осъждането на Дан Мърсър“. Ще трябва да довършиш образа си на героиня, която залавя болния педофил, а не да се проявяваш като умницата журналистка, допринесла за неговото освобождаване.
— Да допринеса за освобождаването му ли?
Вик сви рамене.
— Полицията нямаше и да разбере за Дан Мърсър, ако не бях аз.
Вик опря невидимата цигулка на рамото си, затвори очи и засвири.
— Не бъди гадняр — каза тя.
— Да повикам ли колегите, да плеснем с ръце и да се прегърнем? Може да се уловим на хорце и въодушевено да подхванем „Кумбая“6?
— Няма ли да го оставиш за по-късно, когато ще си правиш физическите упражнения?
— Ох!
— Някой знае ли къде се крие Дан Мърсър? — попита тя.
— Не. Не са го виждали от две седмици.
Уенди не знаеше какво да прави с тази информация. Беше й известно, че Дан се е преместил заради смъртните заплахи, които е получавал, но не й изглеждаше нормално да не се появи днес в съда. Тъкмо се канеше да попита още нещо, когато интеркомът на Вик избръмча.
6
„Кумбая“ — афроамериканска религиозна песен от трийсетте години на XX век, използвана понастоящем със сарказъм или дори цинизъм, като присмех на фалшивия морал и лицемерието в човешката природа. — Б.пр.