— Да.
— Сигурно е започнал да си търси работа веднага.
Този път Джена се подвоуми.
— Мисля, че стана точно така.
— Заради позора от факта, че защитавате един педофил?
— Точно така. — Джена сложи ръце на хълбоците си. — Какво става, Уенди?
— Ходила ли си в „Луксозните апартаменти на Фреди“ в Нюарк?
— Какво на Фреди?
— Мотел за тайни срещи в центъра на Нюарк. Била ли си там?
— Разбира се, че не.
— Странно. Показах твои снимки на администратора. Той заяви, че те е видял в хотела в деня на убийството на Дан. Всъщност каза, че си го помолила за ключ от неговата стая.
Уенди блъфираше. Администраторът бе разпознал Джена Уилър и бе казал, че я е видял в хотела през последните две седмици, без да е сигурен в кой точно ден е станало това. Той си спомни, че й е дал ключ, без да задава каквито и да е въпроси — когато хубава жена от предградията се появи в мотела на Фреди, никой не иска да види личната й карта — ала той не си спомняше за коя стая ставаше въпрос.
— Заблудил се е — отвърна Джена.
— Не мисля. И което е още по-важно, когато съобщя в полицията, полицията също няма да мисли така.
Двете жени стояха една срещу друга и се гледаха с широко отворени очи.
— Виждаш ли, Фил Търнбол пропусна този факт — забеляза Уенди. — Предполагам, че си чула за самоубийството му?
— Чух.
— Той мислеше, че Дан е убил Хейли, тъй като според него е нямало други заподозрени. Дан се е криел в мотела. Никой не е знаел за местонахождението му, следователно никой не е могъл да подхвърли телефона на Хейли в стаята му. Бе забравил за теб, Джена. Както и аз.
Джена си свали кожените ръкавици.
— Това не доказва нищо.
— Ами това?
Уенди подаде снимката, на която бе фотографиран Кърби Сенет. Светложълтият диван на сини цветя бе точно зад тях, увит в найлон, и всеки момент щеше да бъде натоварен и откаран в Синсинати. Джена се вгледа малко по-продължително във фотографията.
— Дъщеря ти казвала ли ти е какво е да се напиеш с „Ред Бул“?
Джена й върна снимката.
— И това не доказва нищо.
— Със сигурност доказва. Защото вече знаем истината, нали така? Щом дам тази информация на полицията, те ще притиснат децата по-силно. Ще приберат фотографиите. Знам, че Кърби е бил тук. Двамата с Хейли бурно са се карали и са скъсали отношенията си. Когато го разпитах насаме, той ми призна, че вечерта, когато Хейли е изчезнала, тук, във вашия дом, е имало събиране, на което са пили алкохол. Каза ми, че са дошли само четири деца. Сега полицията ще ги притисне. И те ще проговорят.
Това също не беше съвсем вярно. Уокър и Тремънт бяха оставили Кърби сам в една стая. Бяха го заплашили по всякакви възможни начини, за да го накарат да говори. И той проговори едва когато адвокатът му издейства заповед за конфиденциалност и отказ от съдебно преследване — разказа за събирането.
Джена скръсти ръце на гърдите си.
— Нямам представа за какво говориш.
— Знаеш ли кое ме удиви? Никое от децата не си предложи помощта, след като Хейли изчезна. Но у вас са присъствали само няколко деца. Кърби каза, че бил попитал доведената ти дъщеря Аманда. Аманда му обяснила, че Хейли си е тръгнала веднага след него. А поради следваната от директора Зекър политика на нулева толерантност никой не би желал да си признае, че са пили алкохол, освен ако не е длъжен да го направи. Кърби се е притеснявал, че ще го изхвърлят от бейзболния отбор. Каза, че другото момиче било в списъка на чакащите за колежа в Бостън и че никога няма да я приемат, ако Зекър им каже за събирането. Затова си замълчали, както правят децата понякога. Не им се сторило важно, тъй като Аманда ги уверила, че когато си е тръгнала оттук, Хейли била жива и здрава. Защо да се съмняват в думите й?
— Ти би трябвало да се усъмниш.
— Така и ще направя. Мисля също така да отида направо в полицията. Знаеш, че могат да пресъздадат наново цялата нощ. Ще осигурят имунитет на останалите деца, участвали в събирането. Ще научат, че си била в мотела, може да изгледат записите от камерите за наблюдение. Ще разберат, че ти си подхвърлила телефона. Съдебният лекар ще направи още един оглед на трупа. И лъжите ти ще станат явни.
Уенди се обърна да си ходи.
— Почакай. — Джена преглътна. — Какво искаш?
— Истината.
— Носиш ли микрофони?
— Микрофони ли? Гледаш много телевизия.
— Носиш ли микрофони? — попита отново тя.