Хестър седеше и го гледаше втренчено. Уокър отвърна на погледа й.
— Госпожо Кримстийн?
— Чакам да свършите. Защото не може да разполагате единствено с това.
Уокър не каза нищо.
Хестър се обърна към Ед Грейсън:
— Хайде. Тръгваме си.
— И няма да отговорите? — попита Уокър.
— На какво да отговорим? Клиентът ми е пенсиониран федерален съдия. Господин Грейсън е женен мъж, един от стълбовете, на които се крепи обществото, няма криминално досие… и въпреки всичко вие ни губите времето с глупости. В най-добрия случай — казвам в най-най-добрия случай, ако резултатите са такива, каквито очаквате и вие, а аз не направя на пух и прах всичките ви тъй наречени веществени доказателства с помощта на моите експерти, ако не ви обвиня в замърсяване на доказателствата и в некомпетентност — ако всичко това протече идеално за вас, в което силно се съмнявам, вие бихте могли, казвам бихте могли да докажете връзка между моя клиент и Дан Мърсър. Точка, край. Но това е смехотворно. Без труп, без оръжието на убийството, без свидетел, който със сигурност да идентифицира клиента ми като извършител. Дори не разполагате с доказателство, че е извършено престъпление, какво остава за някаква връзка между него и клиента ми.
Уокър се облегна назад и столът изскърца под тежестта му.
— И така, можете ли да обясните наличието на влакна и кръв в автомобила на вашия клиент?
— Няма нужда да го правя, нали?
— Помислих си, че може би ще проявите желание да ни помогнете. Да изчистите името на клиента си веднъж и завинаги.
— Ще ви кажа какво ще направя.
Хестър написа набързо някакъв телефонен номер и му го подаде.
— Какво е това?
— Телефонен номер.
— Виждам. Чий?
— На клуба по стрелба.
Уокър я погледна. И последната розовина се стопи от лицето му.
— Обадете им се — насърчи го Хестър. — Точно днес следобед клиентът ми беше там, само час преди да го приберете. Стреляше по мишени. — Хестър направи движение с кутрето си. — Сбогом на пробата за барутни остатъци по пръстите.
Ченето на Уокър увисна. Погледна към Стантън, помъчи се да възвърне самообладанието си.
— Колко удобно!
— Едва ли. Господин Грейсън е пенсиониран федерален съдия, забравихте ли? Често ходи да стреля. Свършихме ли с това?
— Никакво изявление?
— Не яжте червен сняг. Това е нашето изявление. Хайде, Ед.
Хестър и Ед Грейсън станаха.
— Ще продължим да търсим, госпожо Кримстийн. Трябва да бъдете сигурни. Имаме време. Ще проследим господин Грейсън стъпка по стъпка. Ще открием и трупа, и оръжието на престъплението. Аз разбирам защо го е направил. Но никой не може да изпълнява ролята на екзекутор. Така че ще има дело. Няма грешка.
— Може ли да говоря откровено, шериф Уокър?
— Разбира се.
Хестър хвърли поглед към камерата над главата му.
— Изключете камерата.
Уокър погледна назад, кимна с глава и червената светлина изгасна.
Хестър опря пестници в масата и се наведе напред. Нямаше нужда да се навежда кой знае колко. Дори седнал, Уокър бе висок почти колкото нея.
— Дори да откриете трупа, оръжието и каквото и да е онова, другото, което търсите, дори да покажете на живо как клиентът ми застрелва изнасилвача на деца на стадиона пред осемдесетхилядна публика, знайте, че ще го освободя за има-няма десет минути.
Тя се обърна. Ед Грейсън вече беше отворил вратата.
— Приятен ден — пожела им Хестър.
В десет вечерта Чарли изпрати съобщение на Уенди:
ПОПС ИСКА ДА ЗНАЕ КЪДЕ Е НАЙ-БЛИЗКИЯТ БАР С ГОЛИ ТАНЦЬОРКИ.
Тя се усмихна. По този начин той я информираше, че се чувства отлично. Чарли бе доста приятен за общуване.
Отговори:
НЕ ЗНАМ. ПЪК И НИКОЙ НЕ ГИ НАРИЧА ТАКА. СЕГА ТЕ СА КЛУБОВЕ ЗА ГОСПОДА.
Чарли:
ПОПС КАЗА, ЧЕ НЕНАВИЖДА ТЕЗИ ПОЛИТИЧЕСКИ КОРЕКТНИ ПОМИИ.
Усмихна се и домашният телефон звънна. Шериф Уокър връщаше обаждането й.
— Открих нещо в автомобила си — каза тя.