Последва сливане — една от постоянните операции в началото на деветдесетте години на миналия век, предпочитани от Уолстрийт и обожавани от хора като Фил Търнбол, защото фондовите книжа се повишаваха с няколко пункта, проклети да са. Неочаквано баща й се оказа излишен и трябваше да си ходи. И така, за първи път в живота си той остана без работа. На следващия ден седна да пише автобиографии на кухненската маса. В онзи ден лицето му много напомняше това на Фил Търнбол, което сега бе пред очите й.
— Не те ли е яд? — бе попитала баща си тя.
— Ядът е загуба на време. — И баща й напъха още едно писмо в плика. Вдигна глава към нея. — Искаш ли един съвет, или си вече твърде голяма, за да те съветват?
— Никога няма да порасна достатъчно — бе отвърнала Уенди.
— Работи за себе си. Това е единственият работодател, на когото можеш да имаш доверие.
Той така и не получи възможност да работи за себе си. Не си намери друга работа. Две години по-късно почина от сърдечен удар на петдесет и осем годишна възраст върху същата тази кухненска маса, докато подготвяше пликовете за изпращане.
— Не искаш ли да помогнеш? — попита Уенди.
— За какво? Дан е мъртъв.
Фил Търнбол протегна ръка към дръжката на вратата.
Уенди я хвана.
— Отговори ми на още един въпрос, преди да си тръгнеш: защо мислиш, че Дан е бил несправедливо обвинен?
Той се замисли и отговори:
— Според мен, когато такова нещо се случи с теб, усещаш нещо.
— Не те разбирам.
— Не се притеснявай. Не е важно.
— Какво ти се е случило, Фил? Пропуснах ли нещо?
Той се усмихна едва-едва, ала усмивката му не беше весела.
— Без коментар, Уенди.
Той улови дръжката на вратата.
— Но…
— Не сега — каза той и отвори вратата. — В момента имам нужда от разходка, искам да си спомня за стария си приятел. Дан заслужава поне това.
Фил Търнбол излезе от колата, оправи сакото си и се отправи на север, далече от нея, далече от приятелите си в „Старбъкс“.
Глава 12
Още една мъртва курва.
Следовател Франк Тремънт от полицейското управление в Есекс хвана панталоните си за колана и ги повдигна да не паднат, погледна надолу към момичето и въздъхна. Все едно и също, едно и също. Нюарк, Южен Уорд, недалече от „Бет Израел Хоспитал“, но всъщност на огромно разстояние от нея — цял един живот. Франк долавяше миризмата на гниене във въздуха, но тя не идваше само от трупа. Винаги ставаше така. Никой не чистеше на това място. Не се и опитваше. Те просто лениво се къпеха в миризмата на гниене.
И ето ти още една мъртва курва.
Бяха задържали сводника й. Курвата го бе „отрязала“, или както го наричат там, и той трябваше да й покаже какъв голям мъж е, затова й бе клъцнал гърлото. Когато го заловиха, ножът беше още у него. Умно момче, същински гений. На Франк му отне близо шест секунди, за да изтръгне признанията му. Трябваше само да каже: „Чухме, че не ти стискало да нараниш жена“. Това бе достатъчно за Гениалния Сутеньор, за да „докаже мъжествеността си“.
Той се взираше в трупа на момичето, което бе вероятно на петнайсет години, възможно бе дори да е на трийсет, трудно му беше да определи възрастта в това й състояние — разплута в мръсотията на улицата, сред смачкани празни кутии от сода и бира в опаковки на „Макдоналдс“. Франк си спомни последното си разследване. Нямаше успех с онзи случай. Бе претърпял пълно фиаско. Франк беше разчел погрешно уликите и всичко се бе объркало. Това можеше да доведе до още смъртни случаи, ала от такива мисли просто нямаше нужда. Беше провалил всичко и в резултат бе изгубил работата си. Наложи се да напусне по настояване на районния прокурор и главния следовател. Тръгнаха процедури по пенсионирането му.
А после му се падна случаят с изчезналото момиче Хейли Макуейд.
Той бе отишъл при шефовете си и ги бе помолил да остане на работа, докато се реши казусът. Началниците му проявиха разбиране. Но това бе преди три месеца. Франк работеше усърдно по издирването на гимназистката. Бяха включени и други професионалисти — федералните, полицаи, специалисти в интернет, в проследяването и изработването на профили, участваха всички и всеки, който би могъл да е от полза. Той не се нуждаеше от слава, единственият му стремеж беше да открие момичето.