Както ставаше твърде често напоследък, Франк си помисли за майката на Хейли Макуейд Марша и за съсипания й баща Тед. Бяха откарали мъртвата проститутка. Може би някой щеше да попита за нея, но в девет от десет случая никой не се интересуваше. Родителите й, ако изобщо ги познаваше, сигурно отдавна се бяха отрекли от нея. Докато Марша и Тед продължаваха да чакат, да треперят и да се надяват. Да, това имаше значение. Може би тъкмо това бе разликата между мъртвите проститутки и момичетата като Хейли Макуейд. Не цветът на кожата, нито богатството имаха значение, а хората, които те обичат, семейството, което щеше да бъде съкрушено, майките и бащите, които никога повече нямаше да бъдат същите.
Ето защо Франк нямаше да напусне, докато не разбере какво се бе случило с Хейли Макуейд.
Отново си помисли за Кейси, помъчи се да извика образа на щастливото момиче в съзнанието си, момиченцето, което предпочиташе аквариумите пред зоологическите градини и харесваше синия цвят повече от розовия. Ала колкото и да беше жестоко, образът й бе избледнял, той вече трудно го извикваше в паметта си и сега си спомни как с всеки изминал ден в болничното си легло Кейси ставаше все по-дребна, спомни си начина, по който тя прокарваше пръсти в косата си и в ръката й оставаха цели кичури, как поглеждаше космите, останали в ръката й, и се разплакваше, а баща й седеше до нея безпомощен и безсилен.
Съдебният лекар свърши с огледа на мъртвата проститутка. Двама мъже вдигнаха трупа и го хвърлиха на носилката като чувал с картофи.
— Колко лесно! — рече Франк.
Едно от момчетата се обърна към него.
— Няма да я заболи.
— Вършете си работата.
Щом откараха трупа, Франк усети, че мобилният му телефон завибрира.
Замига, за да отпъди влагата в очите си, и натисна бутона.
— Тремънт е.
— Франк?
Беше Мики Уокър, шериф в Съсекс. Голямо чернокожо момче, което навремето работеше в Нюарк заедно с Франк. Страхотен чешит и добър детектив. Един от любимците на Франк. Участъкът на Уокър се занимаваше с делото за убийството на изнасилвача на деца — очевидно някой от родителите бе решил педофилския проблем със собственото си оръжие. Франк мислеше, че това е дяволски добър изход от положението, но беше сигурен, че Уокър щеше да направи и невъзможното, за да открие убиеца.
— Да, Мики, аз съм.
— Нали знаеш „Луксозните петзвездни апартаменти на Фреди“?
— Горещите чаршафи на „Уилямс стрийт“?
— Същите. Искам веднага да дойдеш тук.
Тремънт усети адреналина в кръвта си. Взе слушалката в другата си ръка.
— Защо, какво е станало?
— Открих нещо в стаята на Мърсър — отвърна Уокър със сив и безличен глас. — Мисля, че е на Хейли Макуейд.
Глава 13
Когато Уенди се прибра, завари Попе в кухнята да прави бъркани яйца.
— Къде е Чарли?
— Още спи.
— Един следобед е.
Попе погледна часовника.
— Аха. Гладна ли си?
— Не. Къде ходихте снощи, момчета?
Попе, който боравеше с тигана като професионален готвач, повдигна едната си вежда.
— Обещал си да пазиш тайна ли?
— Нещо такова — отвърна Попе. — Е, къде беше ти?
— Сутринта прекарах известно време в Клуба на бащите.
— Ще ми разкажеш ли по-подробно?
Тя му разказа.
— Тъжно — каза той.
— И малко егоистично.
Попе сви рамене.
— Когато мъжът не е вече способен да изхранва семейството си, все едно са му отрязали топките. Не се чувства пълноценен. А това е тъжно. Да загубиш работата си е разтърсващо както за работниците, така и за юпитата. Може би дори е по-трагично за юпитата. Обществото ги е научило да се разграничават ясно по вида работа, която вършат.
— А те вече не работят, нали?
— Така е.
— Може би отговорът не е в това да си намерят друга работа — предположи Уенди. — Може би трябва да се открият нови начини, по които хората да се разграничават.
Попе кимна с глава.
— Много дълбокомислено!
— И лицемерно?
— Добре казано — забеляза Попе, докато поръсваше яйцата в тигана с настъргано сирене. — Но ако не може да си лицемерна с мен, с кого тогава?