Грешката беше негова.
Правило номер едно за мъжа: дъщеря ти е в безопасност в твоя дом. Ти се грижиш за семейството си. Колкото и да бе ужасно, фактът си остава факт: Тед не си бе свършил работата. Дали някой не бе влязъл с взлом в къщата и не бе отвлякъл неговата Хейли? Е, това е удар срещу самия него, нали така? Бащата трябва да закриля. Това е първото му задължение. А ако Хейли бе напуснала дома си по собствено желание, ако през онази нощ се бе промъкнала тайничко навън и бе избягала от вкъщи? Това също се пишеше на неговия гръб. Значи не е бил бащата, с когото дъщеря му би могла да сподели какво не е наред и какво се случва в живота й.
Тези мисли нямаха край. Искаше му се да върне времето назад, да промени нещо, каквото и да е. Хейли винаги се бе отличавала със силен дух, беше независимо и разумно дете. Беше се възхищавал на нейната находчивост, която определено бе наследила от майка си. Дали това сега не бе проявление на тази нейна находчивост? За да може той да осъзнае факта, че, ами да, Хейли няма нужда от толкова родителски грижи, колкото Патриша и Раян?
Ненужни размишления, които нямаха край.
Тед не беше от хората, които често страдат от депресия, съвсем не, но понякога имаше мрачни и неприветливи дни, в които си спомняше къде баща му държи пистолета си. Сега си представи цялата сцена — как се уверява, че вътре няма никой, как влиза в къщата, в която бе прекарал детството си и където все още живееха неговите родители, взема пистолета от кутията за обувки от горния рафт в дрешника, слиза в мазето, където за първи път се целунаха с Ейми Стийн в седми клас, влиза в пералното помещение, защото подът там бе циментов, не бе покрит с мокет и можеше лесно да бъде почистен. Щеше да седне на пода, да опре гръб в старата пералня, да пъхне пистолета в устата си и всичко щеше да свърши.
Никога нямаше да го направи. Нямаше да стори това на семейството си, нямаше да му причини още болка и страдания. Един баща не постъпва така. Той поема вината на плещите си. Но в минутите, в които искаше да е честен пред себе си, той се питаше какво ли означава всичко това, защо ставаше така, че колчем си помисляше за подобно освобождение, то неизменно му се струваше тъй дяволски примамливо?
Раян бе влязъл в играта. Тед се опита да се съсредоточи, да се вгледа в лицето на сина си през защитната решетка, в изкривената му от напрежение уста, мъчеше се да открие поне малко радост в този щастлив за всички момчета миг. Все още не бе разбрал правилата на лакрос за момчета — момчешката игра изглеждаше съвършено различна от играта за момичета — но схващаше, че синът му играе в нападение. От тази позиция шансът да отбележи гол бе най-голям.
Тед събра длани пред устата си като рупор.
— Давай, Раян!
Гласът му прозвуча глухо. И други родители викаха окуражаващо, но гласът на Тед звучеше неубедително и не на място. Той се сви целият. Опита се да пляска с ръце, ала и от това се почувства неудобно, сякаш дланите не бяха негови. Обърна се само за миг и тъкмо тогава го видя.
Франк Тремънт крачеше тежко към него, сякаш газеше дълбок сняг. До него вървеше огромен чернокож мъж, ченге от главата до петите. За миг бе окрилен от надежда. Дълбоко в себе си усети остра болка. Но само за миг.
Франк вървеше с наведена глава. Когато се приближи, Тед забеляза, че езикът на тялото му сочеше тъкмо обратното на очакванията му. Тед усети слабост в коленете. Едното дори се подкоси, ала той се задържа на краката си. Тръгна да пресича страничните очертания на игрището, за да се срещне по-бързо с него.
Щом се доближиха на достатъчно разстояние един от друг, Франк попита:
— Къде е Марша?
— Отиде да види майка си.
— Трябва да я намерим — каза Франк. — Веднага.
Глава 14
Широка усмивка се разля по лицето на Попе, когато влязоха в бар „Бленд“.
— Какво има? — попита Уенди.
— Тук виждам повече тигрици, отколкото по канал „Дискавъри“.
Светлината в помещението беше слаба, огледалата бяха опушени от цигарения дим и всички бяха облечени в черни дрехи. Забележката му за клиентелата бе точна. В известен смисъл.
— По дефиниция — отвърна Уенди — тигрицата е жена на възраст, която посещава клубове, за да си хваща млади мъже.
Попе свъси вежди.