— Някои от тях все още страдат от комплекси, нали така?
— На твоята възраст би трябвало да се надяваш да страдат от комплекса на Електра. Имай го предвид.
Попе я погледна разочаровано, защото забележката й не беше на място. Тя му се извини с кимане на глава, защото в случая той беше прав.
— Имаш ли нещо против да пообщувам с посетителите? — попита Попе.
— Не съм в крак с твоя стил, така ли?
— Ти си най-страшната тигрица в бара. Така че си в крак. Но може някои мацки да се опитат да ме отвлекат.
— Не ги води вкъщи. Имам чувствителен син в пубертета.
— Винаги аз ходя у тях — уточни Попе. — Не ми се ще да знаят къде биха могли да ме намерят. Освен това им спестявам неудобството на сутринта.
— Тактичен си.
Най-отпред имаше бар, в средата беше ресторантът, а клубът бе разположен в дъното. Тъкмо в клуба се провеждаше „Микрофонът е ваш“. Уенди плати куверта — пет долара, включващ питие за мъжа, и един долар, включващ напитка за дамата — и се мушна вътре. Дочу Норм, известен още като Тен-А-Флай, да рапира:
Охо, каза си тя. Около сцената се бяха събрали четирийсет-петдесет души и се веселяха. Тен-А-Флай носеше по себе си достатъчно злато, за да привлече завистливите погледи на присъстващите, както и шапка с козирка, килната на четирийсет и пет градуса встрани. С едната ръка придържаше увисналите си панталони — може би защото бяха твърде големи по размер или пък защото нямаше абсолютно никакъв задник — а с другата бе стиснал микрофона.
Когато Норм свърши това особено романтично парче с уверения към мацката, че Тен-А-Флай ще навлезе тъй дълбоко в нея, че тя няма и да си помисли за нещо друго, тълпата — предимно хора в четвъртото десетилетие — го възнагради с продължителни ръкопляскалия. Облечена в червено жена от предната редица, вероятно групарка, хвърли нещо на сцената и Уенди с ужас видя, че това са дамски пликчета.
Тен-А-Флай ги вдигна и ги помириса.
— Ох, ох, поздрави на дамите отсреща, целувки на сладураните от Тен-А-Флай и КБ в заведението!
Групарката вдигна ръце във въздуха. Беше облечена с тениска, на която, господ да й е на помощ, пишеше: „Тен-А-Флай е пич!“.
Попе се приближи зад гърба й. Имаше болезнен вид.
— В името на милосърдието…
Уенди огледа помещението. В предната му част забеляза останалите от Клуба на бащите — КБ? — в това число и Фил. Те шумно се веселяха. Погледът на Уенди се върна обратно и се спря върху самотното русо миньонче, което седеше най-отзад. Беше свела очи и се взираше в питието си.
Шери Търнбол, съпругата на Фил.
Уенди се понесе през тълпата, като си проправяше път към нея.
— Госпожо Търнбол?
Шери Търнбол бавно отмести поглед от чашата си.
— Казвам се Уенди Тайнс. Разговаряхме по телефона.
— Репортерката.
— Да.
— Тогава не разбрах, че вие сте писали за Дан Мърсър.
— Познавахте ли го?
— Виждала съм го веднъж.
— Къде?
— Беше един от обитаващите жилището на Фил в Принстаун. Срещнах го на сбирката за набиране на средства в полза на Фарли миналата година.
— Фарли?
— Друг техен състудент.
Тя отпи от чашата си.
От сцената Тен-А-Флай помоли за тишина.
— Ще ви кажа нещо за следващия номер.
В помещението се смълчаха. Тен-А-Флай свали тъмните си очила, сякаш публиката го беше изнервила. Свъси вежди застрашително, ала мръщенето му бе повече като на човек, страдащ от запек.
— И така, седя си аз един ден с домашните от КБ — започна той.
Откъм Клуба на бащите се чуха викове и дюдюкане.
— Седя си и се наслаждавам на кафето с мляко и каквото още имаше там, и тази страхотна мацка минава жива и здрава покрай мен и мята ли ги, мята.
От развеселената група извикаха, че знаели какво има предвид.
— Трябва ми вдъхновение за новата мелодия и за какво ли още не, а тя ги мята, увесени на шията й, и внезапно в главата ми прозвучава: „Мятай тези кученца“. Просто така. Мацката се върти наоколо с високо вдигната глава, циците й подскачат и аз си казвам: „Ха тъй, бебче, мятай своите кученца“.
Тен-А-Флай млъкна, за да даде възможност на слушателите си да възприемат казаното. Мълчание. След малко последва вик:
— Гениално!
— Благодаря, братле, имам предвид това — и той посочи към своя почитател по много сложен начин, сякаш с пръстите си оформяше фигурата на пистолет. — А моите домашни от КБ ми помогнаха да взема този рап и да го издигна на по-високо равнище. Така че това е за вас, момчета. И, разбира се, за всички сладурани отсреща. Вие сте вдъхновението на Тен-А-Флай.