— Обвиненията са скалъпени. Извинение за уволнението на един от най-високоплатените им служители. Ако е виновен, защо не са повдигнали обвинение?
— Ще ми се да поговоря с Фил за това.
— Защо?
Добър въпрос.
— Ще поговориш ли с него от мое име? — попита Уенди.
— И какво да му кажа?
— Че искам да му помогна.
Но тя се сети за нещо, спомни си какво й бе казала Джена, какво бе чула и от устата на Фил и Шери — нещо за миналото, за „Принстън“, едно име — Фарли. Трябваше да се прибере, да седне пред компютъра и да проучи това име.
— Просто му поговори, става ли?
Тен-А-Флай запя друга песен, ода за героиня от порнографските сайтове на име Харизма. Уенди побърза да отиде при Попе.
— Хайде — каза тя.
Попе махна с ръка към пийналата жена с подканящата усмивка и огърлицата, спускаща се до пъпа й.
— Имам работа тук.
— Вземи й телефонния номер и й кажи да си люшне кученцата по-късно. Трябва да се измъкнем оттук.
Глава 15
Цел номер едно за Франк Тремънт и шериф Мики Уокър: да открият връзката между насилника Дан Мърсър и изчезналото момиче Хейли Макуейд.
Телефонът на Хейли им бе дал твърде малко — нямаше нови съобщения, имейли или обаждания — въпреки че Том Стантън, младото ченге в управлението на Съсекс, което имаше техническо образование, го бе изследвал до най-малката подробност. И все пак с помощта на тъжния Тед и стоманената Марша той не след дълго намери връзка между Хейли и Дан Мърсър. Хейли Макуейд е била в горните класове на касълтънската гимназия. Нейна съученичка беше Аманда Уилър, доведената дъщеря на Джена Уилър, бившата съпруга на Дан. Дан Мърсър бе поддържал приятелски отношения с бившата си съпруга и, изглежда, бе прекарвал голяма част от времето си в дома й.
Връзка.
Джена и Ноел Уилър седяха на канапето срещу него в своя класически, построен на три нива дом. Клепачите на Джена се бяха подули от плач. Тя беше дребна жена със стегнато тяло — като на човек, непрекъснато полагал физически усилия в живота, и вероятно би била страхотна, ако лицето й не бе така подпухнало в момента. Съпругът й Ноел, както бе разбрал Тремънт, беше началник на отделението по сърдечносъдова хирургия в Медицинския център. Той имаше тъмна коса, буйна и малко дълга за лекар, която повече би прилягала на концертиращ пианист.
Още едно плюшено канапе, помисли си Франк, още един красив дом в предградията. Като този на семейство Макуейд. И двата дивана бяха елегантни, може би доста скъпи. Този тук бе със сини цветя на светложълт фон. Пролетна дамаска. Франк си ги представи: Ноел и Джена Уилър (или Тед и Марша Макуейд) влизат в някой мебелен магазин на магистралата, най-вероятно разположен на шосе №4, опитват няколко канапета и обсъждат кое ще пасва най-добре в прекрасния им дом, като обръщат внимание и на десена, и на модела, и на удобството, и на стабилността, представят си как ще хармонира с тапетите, персийския килим и сувенирите, донесени от пътуването им в Европа. Поръчали са го, а после са го местили из стаята, докато намерят най-подходящото място за него, тръшнали са се отгоре, повикали са децата — и те да го пробват — а може би някоя нощ крадешком са влезли в стаята и са се излегнали на новото канапе…
Шериф Мики Уокър от полицейското управление в Съсекс се мержелееше зад него като при слънчево затъмнение. Сега, когато двата случая се покриваха отчасти, сътрудничеството им щеше да е пълно — местната юрисдикция нямаше думата, щом ставаше въпрос за изчезнало момиче. Споразумяха се разпитът да бъде проведен от Франк.
Тремънт се изкашля в шепата си.
— Благодаря, че се съгласихте да разговаряте с нас.
— Открихте ли нещо ново за Дан?
— Исках да попитам и двама ви за отношенията ви с Дан Мърсър.
Джена се смути. Ноел Уилър не помръдна. Само леко се наведе напред, опрял ръце на бедрата и сплел пръсти между коленете си.
— Какво по-точно? — попита Джена.
— Бяхте ли близки?
— Да.
Франк хвърли поглед към Ноел.
— Всички ли? Имам предвид, че той е бившият съпруг на жена ви.
Отново отговори Джена:
— Всички. Дан е… беше… кръстник на дъщеря ни Кери.
— Колко е голяма Кери?
— Какво общо има това?
Франк направи така, че гласът му да прозвучи малко по-твърдо.
— Моля, отговорете на въпроса, госпожо Уилър.
— На шест години.
— Оставяли ли сте я насаме с Дан Мърсър?