В коша нямаше дрехи.
Камъкът нарасна още повече, когато тя видя четката й за зъби, надникна в мивката и в душкабината.
Бяха сухи.
Камъкът притисна гърдите й, тя извика на Тед, като се стараеше да прикрие паниката в гласа си. Камъкът обаче нарасна още повече, когато се качиха в автомобила, отидоха на свободната тренировка и разбраха, че Хейли не се беше появила на игрището. Продължи да расте и когато Марша се обади на приятелките й, а Тед им изпрати бързи имейли — никой не знаеше къде може да е Хейли. Нарасна още повече, когато се обадиха в местния полицейски участък, а там, въпреки възраженията на Марша и Тед, бяха убедени, че Хейли е избягала от дома си — взеха я за дете, което иска да изпусне малко пара. Нарасна още, когато четирийсет и осем часа по-късно пристигнаха служители на ФБР. Продължи да расте, когато седмица след това от Хейли все още нямаше и следа.
Сякаш бе потънала в земята.
Измина цял месец. Нищо. После втори. Никаква вест от нея. И най-после, когато течеше третият месец, новината дойде и огромният камък в гърдите й, който не й позволяваше да диша и я държеше будна по нощите, внезапно престана да расте.
Първа част
Глава 1
Три месеца по-късно
— Заклевате ли се да говорите истината, само истината и нищо друго, освен истината и Бог да ви е на помощ?
Уенди Тайнс се закле, зае свидетелското място и се огледа. Сякаш беше на сцената, което не бе нещо ново при нейната професия на телевизионен репортер, ала сега не знаеше къде да се дене от смущение. Огледа се и видя родителите на децата, пострадали от Дан Мърсър. Четири майки и четирима бащи. Всеки ден идваха в съдебната зала. В началото носеха снимки на децата си, на хубавите си невинни дечица, вдигаха ги високо над главите си, ала съдията ги накара да престанат. Сега седяха и мълчаливо наблюдаваха, което бе още по-страшно.
Столът беше неудобен. Уенди се намести по-добре, кръстоса крака, после веднага промени позата си и зачака.
Флеър Хикъри, именит адвокат, пледиращ за защитата, се изправи и Уенди за кой ли път се попита откъде Дан Мърсър е намерил пари, за да го наеме. Флеър бе облечен в обичайния си сив костюм на широки розови райета, с розова риза и розова вратовръзка. Прекоси залата по начин, меко казано, „театрален“, който всъщност с успех би могъл да се изиграе от Либъраци4, ако Либъраци би имал смелостта да се появи пред публиката в такъв крещящ вид.
— Мис Тайнс — захвана той с дружелюбна усмивка. Това бе задължителна част от представлението на Флеър. Да, той беше гей, ала в съдебната зала играеше като същински Харви Фиърстейн5 с кожени каубойски панталони. — Казвам се Флеър Хикъри. Желая ви добро утро.
— Добро утро — отвърна тя.
— Вие правите сензационни предавания в жълта телевизионна програма, която се нарича „Заловени в действие“, така ли е?
Адвокатът на обвинението, мъж на име Лий Портной, се обади:
— Възразявам. Това е телевизионна програма. Няма данни, потвърждаващи твърдението, че програмата е сензационна или жълта.
Флеър се усмихна.
— Държите ли да ви представя такива данни, господин Портной?
— Няма да е необходимо — с отегчен глас възрази съдия Лори Хауърд и се обърна към Уенди:
— Моля, отговорете на въпроса.
— Вече не работя в това шоу — уточни Уенди.
Флеър се престори на изненадан:
— Така ли? Но сте работили?
— Да.
— И какво се случи?
— Шоуто беше свалено от ефир.
— Нисък рейтинг?
— Не.
— Така ли? Тогава защо?
Портной се намеси:
— Ваша Чест, всички знаем причините.
Лори Хауърд кимна с глава:
— Продължете, господин Хикъри.
— Познавате ли клиента ми Дан Мърсър?
— Да.
— И сте влезли с взлом в дома му, нали?
Уенди се мъчеше да издържи на погледа му, да не се държи като виновна, каквото и да означаваше това.
— Не е точно така, не.
— Не е ли? Е, скъпа моя, бих искал да сме толкова точни, колкото позволява човешката ни същност, така че нека подкрепим казаното, нали така?
Той тръгна да прекосява съдебната зала с походка на манекен, вървящ по котешката пътека на модно ревю в Милано. Дори си позволи дързостта да хвърли усмивка към родителите на жертвите. Повечето от тях решиха да не гледат към Флеър, но един от бащите, Ед Грейсън, го погледна право в очите. Флеър изглеждаше невъзмутим.
5
Харви Форбс Фиърстейн (р. 1952) — американски актьор и драматург, един от първите, получили наградата „Томи“ едновременно за пиеса и за изпълнението на главната роля в нея. — Б.пр.