— Ако намеквате…
— Просто задавам въпрос — прекъсна я Франк. — Оставяли ли сте шестгодишната си дъщеря насаме с Дан Мърсър?
— Да — с гордо вдигната глава отговори Джена. — Тя много го обичаше. Наричаше го чичо Дан.
— Имате и друго дете, нали така?
Отговори Ноел:
— Имам дъщеря от предишния си брак, така е. Казва се Аманда.
— В момента вкъщи ли е?
Франк беше вече проверил и знаеше отговора.
— Да, на горния етаж е.
Джена погледна към мълчащия Уокър.
— Не разбирам какво общо може да има това с Ед Грейсън и убийството на Дан.
Уокър, който стоеше със скръстени на гърдите ръце, отвърна на погледа й.
Франк рече:
— Дан често ли посещаваше дома ви?
— Има ли някакво значение?
— Госпожо Уилър, криете ли нещо?
Джена отвори уста.
— Моля?
— Защо затруднявате работата ми?
— Нищо не затруднявам. Просто искам да знам…
— Защо? Какво значение има онова, което ви питам?
Ноел Уилър успокояващо докосна жена си по коляното.
— Идваше често. Веднъж или два пъти седмично преди… — и той замълча — преди предаването по телевизията.
— А оттогава насам?
— Рядко. Може би един или два пъти.
Франк се приближи към Ноел.
— Защо намаляха посещенията му? Вие повярвахте ли на обвиненията?
Ноел Уилър не бързаше да отговори. Джена се вторачи в него и тялото й се стегна. Най-после Ноел каза:
— Не повярвах на обвиненията, не.
— Но?
Ноел Уилър мълчеше. Не поглеждаше към жена си.
— Но по-добре да се предпазите, отколкото после да съжалявате, така ли?
Джена се обади:
— Дан усещаше, че не е много добре да се навърта наоколо. Съседите щяха да клюкарстват.
Ноел бе забил поглед в килима.
— Но — продължи тя — аз все още бих желала да знам какво общо има това със случилото се.
— Искаме да поговорим с дъщеря ви Аманда — каза Франк.
Думите му приковаха тяхното внимание. Първа скочи Джена, ала нещо я накара да се спре. Погледна към Ноел. Тремънт се попита защо ли. Синдром на мащехата, каза си той. Та нали истинският родител в случая бе Ноел Уилър?
Ноел рече:
— Детектив… Тремънт, така ли беше?
Франк кимна с глава, без да си направи труда да го коригира — беше следовател, а не детектив, ала често дори самият той се объркваше.
— Сами пожелахме да ви сътрудничим — продължи Ноел. — Ще отговоря на всеки въпрос, който имате към мен. Но вие въвличате и дъщеря ми. Имате ли деца, детективе?
С периферното си зрение Франк Тремънт видя как Мики Уокър смутено пристъпи от крак на крак. Уокър знаеше за дъщеря му, но не от Тремънт. Тремънт не бе говорил нищо за Кейси.
— Не, нямам.
— Ако искате да говорите с Аманда, трябва да знам какво точно имате предвид.
— Прав сте. — Тремънт се позабави, остави мълчанието да ги поизмъчи малко. Когато прецени, че е мълчал достатъчно, попита: — Познавате ли Хейли Макуейд?
— Разбира се — отговори Джена.
— Мислим, че Дан Мърсър й е сторил нещо.
Мълчание.
Джена промълви:
— Когато казвате „сторил й е нещо“…
— Отвлечена, насилена, похитена, убита — изрече грубо Франк. — Това достатъчно ли ви е, госпожо Уилър?
— Искам само да знам…
— Не ми пука какво искате да знаете. Не давам и пет пари за Дан Мърсър, нито за репутацията му, нито дори за неговия убиец. Интересувам се само от него, и то дотолкова, доколкото може да се свърже с Хейли Макуейд.
— Дан не би наранил никого.
Франк усети как кръвта зашумя в главата му.
— О, защо не го казахте по-рано? Можех да се опра на думите ви и да се прибера вкъщи, нали така? „Забравете купищата улики, доказващи, че тъкмо той е отвлякъл дъщеря ви, госпожо и господин Макуейд, защото бившата му съпруга твърди, че той не би наранил никого“.
— Не виждам причина да бъдете толкова язвителен — обади се Ноел с онзи тон, който вероятно използваше за пациентите си.
— Всъщност, д-р Уилър, имам доста причини да бъда язвителен. Както преди малко подчертахте, вие сте баща, нали?
— Разбира се.
— Е, представете си, че вашата Аманда е изчезнала от три месеца, а семейство Макуейд ми говорят, както сега го правите вие. Как щяхте да реагирате?
Джена отвърна:
— Ние просто се опитваме да разберем…