— Знам.
Уенди побърза да влезе в дома си. Чарли и двама негови приятели — Кларк и Джеймс — бяха пред телевизора и сменяха канал след канал. Тримата се бяха разположили върху мебелите в кабинета както само момчета в пубертета можеха да се разположат — сякаш бяха махнали скелетите си, бяха ги окачили в най-близкия дрешник и се бяха сгърчили върху де що има свободна повърхност.
— Здрасти — обади се Чарли, като раздвижи само устните си. — Рано се връщаш.
— Да, не ставайте.
Той самодоволно се ухили. Кларк и Джеймс измърмориха:
— Здравейте, госпожо Тайнс.
Не помръднаха телата си, но поне извиха вратове да я погледнат. Чарли спря на канала на телевизионната станция, за която Уенди доскоро бе работила. Вървяха новините по Ен Ти Си. Мишел Фислър, скучната нова водеща (и много млада), която трябваше да уволнят вместо Уенди, разказваше в репортажа си за някакъв човек на име Артър Лимейн, който бил прострелян в двете колена, докато излизал от стадион „Саут Маунтън Арина“ в Уест Ориндж.
— Олеле! — възкликна Кларк.
— Сякаш едното му е било малко.
Артър Лимейн, говореше Мишел с онази псевдосериозна интонация, характерна за всички репортерки, която Уенди дълбоко се надяваше, че успява да избегне, бе прострелян в малките часове на нощта. Камерата блуждаеше над „Саут Маунтън Арина“, дори се спря на табелата, на която пишеше, че на това място играят „Дяволите на Ню Джърси“, като че ли това даваше някакво обяснение за събитията.
Камерата се върна и показа подходящото за случая мрачно лице на водещата Мишел Фислър.
— Мразя я — обади се Джеймс.
— Главата й е твърде голяма за тялото — додаде Кларк.
Фислър продължаваше с пихтиестия си глас: „Артър Лимейн не е запознал властите със станалото“. Голяма работа, помисли си Уенди. Ако някой те простреля в двете колена, най-добре е да не видиш и да не кажеш нищо по въпроса. Дори Джеймс увеси нос в опит да изобрази физиономията на Мафиота. Чарли отново защрака с дистанционното.
Джеймс се обърна и каза:
— Това маце, Мишел, не е от вашата класа, госпожо Т.
— Така е — добави Кларк. — Нещастницата ви диша праха.
Очевидно Чарли ги бе информирал за служебните й неприятности, но въпреки всичко тя им беше признателна.
— Благодаря ви, момчета.
— Говоря сериозно — рече Кларк. — Главата й прилича на плажна топка.
Чарли не каза нищо. Беше обяснил на майка си, че приятелите му я смятат за най-секси от телевизионните звезди. Беше го заявил без смущение, без ужас, така че Уенди не разбра това добре ли беше, или не.
Тя тръгна нагоре по стълбите към компютъра. Фарли не беше обикновено име. Шери Търнбол бе споменала нещо за политика, за набиране на средства. Тя си спомни името във връзка с един сексскандал.
Скоростта и точността на интернет не би трябвало да учудват никого вече, но тя се изненада за пореден път. Само две щракания и намери онова, което търсеше.
Преди шест месеца Фарли Паркс, който се беше кандидатирал за конгресмен от щата Пенсилвания, бе въвлечен в скандал с проститутка. Скандалът не намери широко отражение в пресата — в наши дни политическите сексскандали не са рядкост — но се наложи Фарли да се откаже от борбата. Уенди прегледа първите няколко резултата.
Очевидно някаква „изпълнителка на еротични танци“ (разбирай стриптийзьорка) на име Дезире (вероятно нейният псевдоним) била съобщила за случая в местния вестник. Оттам го бяха раздухали. Дезире поддържаше блог, в който бе описала срещите си с Фарли Паркс с ужасяващи подробности. Уенди я намираше за доста красноречива, тъй като описанията й я накараха да се изчерви от неудобство. Голяма кучка. Имаше и видеоматериали. Уенди затвори очи, но щракна на снимките. Слава богу, нямаше голотии. Дезире бе седнала, виждаше се силуетът й. Със задъхан глас, променен с помощта на техниката, тя заописва още подробности. След половин минута Уенди щракна и изключи клипа. Достатъчно. Разбра онова, което искаше. А то не беше никак хубаво.
Добре, забави топката! Репортерите са научени във всяка ситуация да търсят скрития смисъл, ала тук всичко бе твърде очебийно. Въпреки това тя трябваше да проучи нещата. Първата страница от списъка с резултатите, появили се в отговор на запитването за Фарли Паркс, бе заредена с подробности от скандала. Тя повика втората и намери биографията му. Аха, ето го тук — Фарли Паркс бе завършил „Принстън“ преди двайсет години. В същата година като Фил Търнбол и Дан Мърсър.