Добре, ами сега?
Провери дискусионните форуми. Имаше един за болен съвипускник, търсеше помощ. Друг съобщаваше за регионална среща на състуденти. В тях нямаше нищо интересно. Още един за наближаващо събрание. Щракна на тази страница и попадна на линк, който бе доста обещаващ:
Фотографии от спалните — само първокурсници!
На петата поред снимка тя откри и тримата. Надписът гласеше: „Стърнс Хаус“ и фотографията показваше стотина студенти, позиращи на фона на тухлена сграда. Първо забеляза Дан. Познаваше го като доста по-възрастен, къдриците на косата му бяха по-къси, но иначе не се беше променил кой знае колко. Беше красавец, нямаше спор по този въпрос.
Най-долу на страницата бяха изписани имената им. Фарли Паркс, като всеки политик, бе на първата редица в средата. Фил Търнбол бе отдясно. Докато Дан се бе облякъл в джинси и тениска, Фарли и Фил се бяха издокарали като за снимка за корицата на снобското месечно списание за подгответа. Цвят каки, ризи с колосани яки, нахлузени на бос крак мокасини — липсваше им само по един потник, увит около врата.
Така, вече знаеше и имената на спалните им.
Можеше да направи справка в „Гугъл“ почти за всяко момче от снимката — имената им бяха най-долу — ала това щеше да й отнеме време, а можеше и да не й донесе необходимите резултати. Хората не вписваха имената на съквартирантите си първокурсници в мрежата.
Но да се върнем обратно. Уенди отново превъртя страницата на „Фейсбук“. Десет минути по-късно тя можеше да се поздрави с успех:
„Фейсбук“ на първокурсниците!
Уенди щракна върху този линк, зареди PDF файла и го отвори с помощта на Abode Acrobat. „Фейсбук“ на първокурсниците — Уенди се усмихна при спомена за това. Тя, разбира се, имаше същия в „Тъфтс“. Ученическа снимка от гимназията и града, от който идваш в университета — достатъчно за целта, която преследваше тази вечер — в коя стая си разпределен през първата година. Уенди щракна клавиша с буквата М, прескочи две страници и намери името Дан Мърсър. Ето я цялата картинка:
Даниел Дж. Мърсър
Ридъл, щата Орегон
Гимназията в Ридъл
Стая 109 в „Стърнс“
Дан се хилеше от фотографията, целият живот бе пред него. Грешка. Вероятно е бил на осемнайсет, когато си е направил тази снимка. Усмивката му говореше, че е готов да се изправи пред света и, да, ще завърши „Принстън“, ще се ожени, ще се разведе… и какво?
Ще стане педофил и ще умре?
Дали е станал такъв впоследствие? Дали вече не е бил педофил, още на осемнайсет години? Дали не е бил вече насилил някого? Дали е имал такива наклонности още в колежа? Наистина ли бе отвлякъл непълнолетно момиче?
Защо Уенди не можеше да приеме факта?
Няма значение. Съсредоточи се. Натисна клавиша и научи номера на стаята в „Стърнс“. Стая 109. Щракна, за да направи двойна проверка. Така беше, Фарли Паркс от Брин Мор, Пасадина, училището в Лорънсвил, бе настанен също в стая 109. Филип Търнбол от Бостън, Масачузетс, академия „Филипс Андоувър“, изобщо не се бе променил — да, също в стая 109.
Уенди натисна клавиша „търсене“ и написа „Стърнс, стая 109“.
Пет резултата.
Филип Търнбол, Даниел Мърсър, Фарли Паркс и още двама: Келвин Тилфър, афроамериканец с предпазлива усмивка, и Стивън Мишано, който носеше една от добре познатите ни розови огърлици с голямо мънисто в средата.
Последните две имена не й говореха нищо. Отвори нов браузър и написа името на Келвин Тилфър.
Нищо. Почти. Един резултат от списъка на випуска от „Принстън“ и толкоз. Нямаше линкове. Нямаше „Фейсбук“. Нямаше „Туитър“. Нямаше „Май Спейс“.
Уенди се питаше какво ли означава това. Повечето хора, дори най-свитите, все имаха по нещо за себе си в интернет. Келвин Тилфър, особено като се имаха предвид съквартирантите му, сякаш беше призрак.
Какво ли означаваше това?
Може би нищо. Беше рано да прави хипотези. Най-напред трябваше да намери още информация.
Уенди написа името на Стивън Мишано. Когато видя резултатите, тя разбра всичко още преди да щракне върху някой от тях.
— По дяволите! — изруга на глас.
Отзад се чу:
— Какво има?
Беше Чарли.
— Нищо, какво е станало?
— Имаш ли нещо против да отидем у Кларк?
— Добре.
— Страхотно.
Чарли излезе. Уенди отново се обърна към компютъра. Щракна върху първия резултат и отвори нов текст отпреди около четири месеца с названието: „Уест Есекс Трибюн“: