Местният жител Стивън Мишано, хирург-ортопед в Медицинския център „Св. Барнабъс“ в Ливингстън, щата Ню Джърси, бе арестуван снощи по обвинение в незаконно притежание на наркотици. Полицаите, работещи по случая, са открили, по тяхно описание, „голямо количество незаконно придобити болкоуспокояващи“, скрити в багажника на автомобила на лекаря. Д-р Мишано бе освободен под гаранция, предстои изслушване. Говорител на Медицинския център „Св. Барнабъс“ заяви, че д-р Мишано ще остане под гаранция до изясняването на случая.
Толкова. Уенди потърси продължение на информацията в „Уест Съсекс Трибюн“. Нищо. Върна се в мрежата и откри резултати в някои блогове, дори в „Туитър“. Първият бе от бивш пациент, който разказваше как д-р Мишано придобивал упойващи средства. Другият бе от един „наркопласьор“, помогнал да „заковат“ д-р Мишано. Имаше и друг блог — от пациент, който твърдеше, че Мишано бил „неподходящ“ и „определено изглеждаше надрусан с нещо“.
Уенди започна да си записва, проверяваше блоговете, съобщенията в „Туитър“, разнообразната информация, линковете в „Май Спейс“ и „Фейсбук“.
Това бе истинска лудост.
Петима първокурсници, съквартиранти от „Принстън“. Добре, да изключим за миг Кевин Тилфър от сметката. Останалите четирима: един финансов консултант, един политик, един социален работник, а сега и един лекар. През последната година и четиримата бяха въвлечени в скандали. Ако и това не е съвпадение!
Глава 18
Само с едно телефонно позвъняване Ед Грейсън събуди от сън Хестър Кримстийн. Съобщи й, че са го арестували.
Хестър каза:
— Това ми звучи толкова тъпо, че и портиера да изпратя, ще може да те освободи.
— Но? — попита Ед.
— Но не ми харесва времето, по което са те арестували.
— И на мен — съгласи се Ед.
— Имам предвид, че само преди няколко часа нанесох още един удар на Уокър. В такъв случай какъв е смисълът да те прибере, всъщност да те арестува? — Тя замълча. — Освен ако вече съм загубила способността си да разсъждавам логично?
— Не мисля, че това е причината.
— Нито пък аз. Следователно открили са нещо ново.
— Кръвните проби?
— Това не би било достатъчно. — Хестър се подвоуми. — Ед, сигурен ли си, че не са открили нещо… ъъъ… по-инкриминиращо?
— Няма начин.
— Уверен ли си?
— Напълно.
— Добре, знаеш какво да правиш. Не говори. Ще накарам шофьора ми да ме изведе. Но за не повече за час.
— Има още нещо, което ме безпокои — каза той.
— Какво?
— Този път не съм в полицейския участък в Съсекс. Намирам се в Нюарк. Област Есекс, различна юрисдикция.
— Имаш ли някаква представа защо?
— Никаква.
— Добре, бъди спокоен. Ще си метна нещо и идвам. Този път ще играя с най-силните си карти. Никаква милост за тези негодници.
Четирийсет и пет минути по-късно Хестър седеше с клиента си в тясната стая за разпити, покрита с лъскав ламинат и със здраво закрепена за пода маса. Те чакаха. Чакаха много дълго. Хестър започна да се гневи.
Най-после вратата се отвори. Влезе шериф Уокър в униформа. Придружаваше го мъж на около шейсет години с бирено коремче, облечен в сив костюм, който сякаш е бил нарочно намачкан.
— Извинете, че ви накарахме да чакате — каза Уокър.
Той се облегна на стената. Мъжът зае стола до масата точно срещу Грейсън. Хестър продължаваше да крачи из стаята.
— Тръгваме си — заяви тя.
Уокър заклати пръст във въздуха.
— Довиждане, адвокате, ще ни липсвате. Но клиентът ви остава при нас. Арестуван е. Чака го съдебен процес. Късно е. Вероятно първата ви работа утре сутринта ще бъде да определите гаранцията му, но не се притеснявайте, ще го настаним удобно за през нощта.
Хестър не се съгласи с нищо от казаното от шерифа.
— Извинете ме, шерифе, но нали сте на изборна длъжност?
— Така е.
— Представете си какво ще стане, когато впрегна всички сили да ви компрометирам. Колко ли ще ви е трудно? Как така ще арестувате човек, чийто син е станал жертва на гнусно…
Сега проговори и другият мъж.
— Може ли да прекратите заплахите за малко?
Хестър го погледна.
— Постъпете както искате, госпожице Кримстийн, ясно? Не ми пука! Имаме въпроси. Или ще ни отговорите, или клиентът ви ще потъне в съдебни процедури. Разбрахте ли ме?